Ответен удар

Глава 67

Докато караха към Льо Ральор, Харват и Алкът разказаха на Клаудия и Шрьодер за всичко, което им се беше случило. Разказът продължи почти през цялото пътуване и ако Клаудия не познаваше достатъчно добре Скот и не беше преживяла с него толкова много, щеше да ѝ е много трудно да им повярва. Едва когато им оставаха по-малко от два километра до селото, Харват започна да нахвърля най-неотложния си план. Нямаше как да знаят дали Рейбърн ще клъвне на въдицата, но ако не друго, поне Шрьодер щеше да добие представа за охраната в подножието на лифта.

Всички бяха съгласни, че Клаудия трябва да пусне стръвта. Френският и беше роден език и макар че Рейбърн щеше да е изключително предпазлив към предложението ѝ, тя беше най убедителния човек, когото можеха да изпратят.

Харват паркира колата в околностите на селото, извади една от гривните от джоба на якето си и я подаде на Клаудия. Тя е загледа съсредоточено, изпълнена с благовоние пред древната и история и чувството на ужас, който бе извикала. Сложи гривната на китката си много внимателно, сякаш украшението би могло да я нарани.

- Знаеш какво да правиш, когато стигнеш подножието на лифта, нали? - попита я Харват.

Клаудия кимна.

- Ще предам съобщението на полицията, после ще сваля гривната, ще я сложа заедно с бележката в хартиен плик и ще им го оставя.

- Ако нещо се обърка? Как ще сигнализираш, че си в беда?

- Ще преместя чантата си от лявото рамо на дясното.

- Добре - каза Харват. - Къде ще бъдат разположени всички?

- Джилиън и Хорст ще бъдат на терасата на отсрещното кафене ,,Ла Бержер”. А ти… - тя направи пауза. - Всъщност не зная къде ще бъдеш ти.

- Ще бъда наблизо. Много наблизо. Не се безпокой.

Предвид това, че Харват и Хорст щяха да я наблюдават, Клаудия изобщо не се безпокоеше, поне не и за собствената си безопасност. Тревожеше я само въпросът дали планът ще успее. Харват съвсем удачно беше извикал спомена за Ото Скорцени, тъй като при всяка една от великите му мисии неговите началници са хранели сериозни съмнения дали има и най-малък шанс за успех.

Клаудия гледаше часовника си. След като последните няколко минути отминаха, тя се появи между две сгради в другия край на площада и се запъти право към лифта. Без да бърза, със спокойна походка, младата жена даде възможност на четиримата полицаи, облегнати на копите си, да я огледат добре, преди да ги доближи.

Харват беше застанал под един навес наблизо и я наблюдаваше. Нямаше как да не забележи, че мъжете спряха да говорят помежду си, приковали погледите си в приближаващата ги жена. Беше направо невероятна. Надарена с изключителна красота и интелигентност, тя умееше да се справя в живота без чужда помощ. Той тъкмо се канеше отново да се упрекне, че я е изгубил, когато Клаудия преметна косата си на едното рамо, пусна в ход най-бляскавата си усмивка и извървя последните метри до поста на полицаите. Беше време за шоу.

Въпреки че и Джилиън можеше съвсем спокойно да предаде гривната, Клаудия разбираше защо Харват не беше възложил задачата на нея. Алкът не беше работила в системата и макар да беше доказала способностите си, съдейки по разказа на Скот за преживяванията им, трябваше да бъдат максимално предпазливи при залагането на капана. Рейбърн и без това щеше да е крайно недоверчив и ако надушеше нещо особено, че и Харват е замесен, щеше да си плюе на петите и да изтърват шанса си.

Клаудия продължаваше да се усмихва, когато стигна до полицаите. Тя пофлиртува с тях, повъртя гривната около китката си и после извади от чантата бележката, която той и беше продиктувал да напише в колата. Свали бижуто от ръката си, сложи го в малък плик заедно с бележката и подаде всичко на един от полицаите. След като пококетира още малко, тя се обърна, прекоси площада и изчезна.

Петнадесет минути по-късно всички отново се събраха в колата и потеглиха към Сион.

- Как мина? - попита Джилиън.

- Идеално - отговори Клаудия. - Реагираха точно както предвиди Скот.

Харват намести огледалото за обратно виждане, за да я вижда по - добре от шофьорското място.

- Кажи ми какво стана.

- Щом ме видяха да идвам, ме взеха за туристка, заинтригувана от Ага Хан. Май често им се случва. Но когато споменах името на Тим Рейбърн, всичко се промени.

- Как точно.

- Те със сигурност знаеха за кого говоря. Когато ги помолих да му предадат нещо от мое име, ми казаха, че не им е позволено да приемат пратки за Ага Хан или персонала му. Тогава извадих бележката и хартиения плик от чантата си. Единият от полицаите се пошегува и попита защо хубаво момиче като мен би искало да има нещо общо с човек като Тим Рейбърн. След тази забележка продължих разговора с него. Понеже Ага Хан прекарва много време в Женева, казах, че съм срещнала Рейбърн там и че той ме е помолил, ако някога пристигна в Льо Ральор, да го потърся. Изхлузих гривната от ръката си, пуснах я в плика и казах на полицая, че ако бележката ми не подсети Рейбърн коя съм, то гривната със сигурност ще успее.

- Успя ли да ги убедиш?

- Така ми се стори - отвърна Клаудия. - Няма да се учудя, ако са му се обадили горе, в „Еглемон” , веднага щом съм си тръгнала.

- Бива си я, а, Хорст? - каза Харват.

Шрьодер не изглеждаше особено доволен, че годеницата му е играла ролята на сексапилна необвързана жена, която търси компанията на Тим Рейбърн, за да се позабавляват, независимо че това беше в интерес на общата им мисия. Вместо да отговори, командосът само кимна с глава и се загледа през прозореца на колата във вечерното небе.

- Значи, остават ни около три часа до срещата - продължи Харват, - но мога да ви гарантирам, че Рейбърн и някои от хората му ще се появят по-рано, за да си осигурят добри позиции и да спечелят преднина.

- В бележката пишеше да бъде сам - отбеляза Клаудия. - Откъде си толкова сигурен, че ще пристигне с подкрепление?

- Защото точно това бих направил аз.