Ответен удар

Глава 90

Наследникът на престола принц Абдула се съгласи да изпълни молбата на Харват при две условия. Първото беше агентът да обещае, че няма да убие сина му. Второто предвиждаше тримата - Харват, Рейнълдс и Алкът да приемат исляма, преди да им бъде позволено да влязат в свещения град Мека.

Въпреки че Джилиън беше крайно изненадана от второто условие, двамата ѝ спътници знаеха, че кралското семейство отправя подобно искане не за първи път. Когато елитните френски антитерористични части бяха освободили светия град от радикалните фундаменталисти през седемдесетте, те го бяха направили не като френски католици, а като последователи на исляма.

Щом церемонията по временно обръщане в ислямската вяра, осъществена на самолетната писта на военновъздушната база ,,Крал Фахад”, приключи, тримата се качиха на борда на хеликоптер ,,Блек Хоук UH 60” на кралските ВВС. Щяха да летят в компанията на отряд със специално назначение на Националната гвардия. Харват се увери, че хората от отряда, облечени в ,, градски камуфлаж”, бяха сериозно подготвени. Въоръжението им включваше 5.56-милиметрови щурмови пушки М4, 9-милиметрови автомати МР 5 на Хеклер и Кох и две снайперови пушки М700, от което става ясно, че специално подбраният екип на престолонаследника не беше за подценяване.

На по-малко от километър от площадката за кацане пилотът на хеликоптера се обади по радиостанцията, за да се увери, че местните сили за сигурност са на място. След като получи потвърждение, започна бързо спускане.

Щом доближиха портите на просторното имение на принц Хамал, разположено в промишлен район в прашните околности на Мека, придружаващите ги два щурмови хеликоптера АН 64 ,,Апачи” откриха масиран обстрел с неуправляеми ракети ,,Хидра 70”, а 30-милиметровите им оръдия яростно забълваха тежки снаряди.

Частите на Хамал бяха напълно неподготвени за подобна атака, но скоро се прегрупираха и отвърнаха на огъня. Закоравелите в битки муджахидини, които се бяха били в Афганистан както срещу съветските, така и срещу американските войски, предприеха светкавични бойни действия.

Преди хората в хеликоптера ,,Блек Хоук” да се усетят, ранното утринно небе се нашари с инверсионните следи от реактивни гранати. Макар пилотът да се опитваше с всички сили да избегне обстрела, една от ракетите уцели мишената си, откъсвайки витлото на опашката, и той се разкрещя на всички да се хванат здраво, при което машината се завъртя бясно около оста си.

Хеликоптерът се въртеше във вихрен танц, губейки височина, и твърдата, спечена земя в големия двор на Хамал бързаше да го посрещне. Харват чуваше стрелбата, но при невероятно силното въртене едва успяваше да задържи в стомаха закуската си, камо ли да определи посоката на изстрелите.

Хеликоптерът се блъсна в земята и обезопасените пружинни седалки само донякъде омекотиха сблъсъка, а в случая с Рейнълдс - никак. При удара кракът му се счупи.

Специалният отряд вече беше изскочил през вратата и беше открил огън, преди още Харват да си разкопчае колана. Той се втурна към Рейнълдс и понечи да види травмата му, но експертът по сигурността му махна с ръка, за да го отпрати.

Двамата с Джилиън възможно най-внимателно изтеглиха Чип от катастрофиралия хеликоптер и го облегнаха на стената на една голяма цистерна.

Като зареди 12 калибровия ,,Ремингтън” на Рейнълдс, Харват го подаде на Алкът и ѝ каза да държи главата си ниско, след което последва хората на престолонаследника.

Беше изминал няколко крачки, когато чу гърмеж и се обърна точно навреме, за да види как един от охранителите на Хамал пада по лице на прашната земя. Зад кълбо от синкав дим Джилиън вдигна палец в знак, че всичко е наред. Явно беше понаучила нещо от стрелбата по зайци в Корнуол. Спасяваше му живота за втори път.

Връщайки се отново в играта, Харват вдигна картечния пистолет МР5, който му бяха дали саудитските командоси, и нахлу в основната сграда. Докато настигне отряда, успя да повали трима охранители и да огледа лицата им в търсене на евентуална прилика с двамата издирвани ислямисти.

Командосите и Скот си поправиха път със стрелба през множеството въоръжени последователи на джихада, решени да защитават докрай онова, което се намираше в центъра на комплекса.

Когато проникнаха вътре, се натъкнаха на стълби, водещи към втория етаж, както и на врата, която вероятно криеше подземен проход. Запознат с влечението на терористите към тунелите, особено в случаи на обсада, Харват реши да последва частта от отряда, която пое по втория път.

Изстрелите по бравата и пантите на блиндираната врата не успяха да я отворят, затова експертът по експлозивите постави кумулативен заряд и се отдръпна заедно с останалите командоси. После се извърна, натисна едно копче и взривът изтръгна вратата от касата ѝ. Друг командос хвърли две шокови гранати по спускащото се надолу тясно каменно стълбище.

Те се взривиха една след друга и хората се втурнаха по тесния проход, следвани от експерта по експлозивите и от Харват, който завършваше колоната.

Стълбището бе толкова тясно, че на някои места военните трябваше да се извъртят настрани, за да се промушат.

На пет стъпки по-надолу изведнъж в тунела отекнаха гърмежи и мястото се изпълни с острата миризма на кордит. Понеже нямаше видимост, Харват продължи да следва човека пред себе си.

Неочаквано обаче мъжете от колоната се обърнаха и се опитаха да се втурнат обратно по стълбите. Преди Скот да се опомни, до ушите му долетяха ужасяващи викове и оглушителен взрив. Вълна от яркооранжеви пламъци нахлу в коридора. Той залегна и се опита да защити вече обгореното си лице от ревящия огън.

След като пламъците се разсеяха, Харват опипа тялото си, за да види дали не е ранен. Когато прецени, че всичко е наред, се изправи на крака и видя, че останалата част от отряда не е извадила неговия късмет. Ако съдеше по състоянието на експерта по експлозивите пред него, всички бяха станали на решето от шрапнелите. Или някой беше хвърлил граната на стълбището, или командосите бяха активирали взривно устройство, заложено срещу външно проникване. И в двата случая очевидно този някой правеше всичко възможно да не бъде проследен.

Грабвайки чантата на експерта по експлозивите, пълна с кумулативни заряди и шокови гранати, Харват заслиза по стълбището, като внимаваше да не настъпи някое от телата. Когато стигна долу, се озова в тясна подземна камера. Заковани надве-натри дъски крепяха ниския таван и поредица голи крушки осветяваха дълъг коридор, който се простираше напред. Точно както беше подозирал, комплексът на Хамал наистина разполагаше със система от тунели.

След като кънтенето в ушите му позаглъхна, той успя да различи шума на стъпки, който идваше някъде отгоре. Харват вдигна картечния си пистолет и готов за стрелба, започна да се прокрадва предпазливо напред, без да забравя, че може да се натъкне на друга умело замаскирана бомба.

Измина разстояние, равно по негови изчисления на около две-три пресечки, а през това време таванът ту се издигаше, ту слизаше надолу. Коридорът свършваше с дървена стълба, водеща нагоре към капандура. Ако в тунела се беше крил някой, това беше единственият му изход. Харват използва свободната си ръка, за да се изкачи по стълбата. Оказа лек натиск върху капака, но той не помръдна. Опита още веднъж, този път по-силно, но не се случи нищо.

Порови се в чантата с експлозивите и намери кумулативен заряд. Прикрепи го към капака, свърза го с детониращ шнур, скочи от стълбата и се отдалечи на възможно най-голямо разстояние в тунела. Запуши ушите си и отвори уста, за да намали налягането върху тъпанчетата си при предстоящия взрив, след което преброи до три и детонира заряда. В средата на капака се отвори огромна дупка.

После извади две шокови гранати от чантата, покатери се по стълбата и ги хвърли в помещението над капака.

Веднага след като гръмнаха, Харват изкачи последното стъпало и се озова в нещо, което на пръв поглед приличаше на фабрика за бутилиране.

Уплашени от взривовете и от вида на тежковъоръжения човек, който току-що бе изпълзял през отвора в пода, работниците се разбягаха във всички посоки, промушвайки се покрай автоматизираните конвейерни линии, придвижващи бутилки, подобни на откритите от Джилиън в склада в Рияд.

Тежки машини от неръждаема стомана пълнеха пластмасовите шишета с вода и някаква друга съставка, която вероятно беше противоотровата. После ги подреждаха в стройни колони, завинтваха им капачки, залепваха им етикети, опаковаха по няколко с дебел найлон и ги струпваха на огромни палети. Операторът на самотоварача вдигаше палетите и ги транспортираше до зоната за товарене.

Докато Харват наблюдаваше внимателно операцията, около него внезапно се посипа градушка от куршуми. Той светкавично приклекна, при което видя Озан Калъчкъ и бъдещия халиф принц Хамал. До тях бяха застанали двама от най-злите, дългобради мъже с тюрбани на главите, които Харват някога бе виждал. С робите си в землист цвят и огромните си картечници бодигардовете повече се вписваха в декора на напомнящите за Дивия запад улици на Кабул, отколкото в свещения град Мека.

Харват се претърколи под един от конвейерите и откри стрелба с картечния си пистолет срещу металната платформа, върху която бяха застанали мъжете. От удара на куршумите се разхвърчаха искри. Охранителите незабавно отвърнаха на огъня и той усети как върху му започна да се излива вода от пробитите бутилки.

Скот отново излезе на открито, натисна спусъка на своя МР4 и застреля единия от двамата подобни на близнаци талибани, заградили Хамал и Калъчкъ.

Останалият жив охранител отново отвърна на огъня, но този път с ръчна граната. Щом гранатата удари бетонния под на крачки от Харват, агентът бързо запълзя навътре под машинното оборудване, доколкото му позволяваха ръцете и коленете. И после се случи немислимото - не можа да продължи напред.