Ответен удар

Глава 39

Франция

С фенери в ръце, Харват и Алкът последваха Мари навън в мразовитата нощ и заобиколиха хотела отзад, за да стигнат до малка плевня в другия край на имота.

- Държите предметите тук, без дори да ги заключвате? - учуди се Харват, когато Мари отвори портата.

- Тук никой не се заключва. Ако го направиш, все едно да покажеш на всички, че притежаваш нещо, което заслужава да се открадне. А и колко време мислите, че ще отнеме на някого да проникне тук?

Жената имаше право.

Мари затвори вратата след тях и освети с фенера на помещението.

- Ето там.

След като премести няколко бали сено и разрита настрана изпадалата слама, Харват видя капак на пода и го отвори. Лъчът на фенера му заигра по няколко каменни стъпала, водещи към просторна изба.

Джилиън тръгна след него, последна беше Мари. Тримата се спуснаха по стълбището. Избата беше огромна. Старицата намери кутия кибрит и запали няколко фенера, окачени на ниския таван. Когато те осветиха помещението, Харват чу Джилиън да си поема рязко дъх.

Подът беше осеян със стотици артефакти в прозрачни найлонови пликове, идеално подредени върху чисти чаршафи. Джилиън не можа да се сдържи и се втурна към тях, за да ги види по-отблизо.

- Как са успели да пренесат всичко това?

- С яки гърбини, големи раници и много, много пот - отвърна им Мари.

Харват последва примера на Джилиън и вдигна внимателно един от запечатаните пликове, за да огледа съдържанието. Вътре имаше оръжие, което той разпозна, тъй като беше изучавал военна история - келтска фалката. Носеха се легенди, че с извитото си острие мощният къс меч е можел да съсече щит и шлем само с един замах. Харват обаче беше заинтригуван и от друго. На плика беше залепен къс хартиено тиксо с поредица от цифри. Вдигна го високо, за да го види и Мари, и попита:

- Знаете ли какво е това?

- Нямам представа - каза жената, като тъжно поклати глава. - Занесох няколко такива парчета тиксо на един приятел на Бернар, който също е планински водач. Надявах се да може да ги дешифрира. Реших, че може да са данни от джипиес или нещо подобно. Мислех, че ще ни помогнат да намерим Бернар и Морис, но явно са случайни числа.

- Всъщност - намеси се Джилиън, която погледна цифрите на своя плик - те имат някакъв смисъл. Това са координати.

- Като на карта?

- Много приличат на такива. Елисън сигурно е съставил координатната мрежа на обекта, където са открити артефактите. Първите числа са отправна или крайна точка на мястото. Следващата поредица числа посочва в коя част от координатната система е бил открит конкретният предмет.

- А последната група числа, тази със символа на градус след нея? - попита Харват. - Това не е ли обозначение за географска дължина или ширина?

- Не. Това е градус на издигане, последван от обозначение на дълбочина. Бих казала, че Елисън си е имал работа с много стръмна повърхност и е описал само в коя хоризонтална точка е намерил предмети, а и колко дълбоко са били вкопани.

- Вкопани?

- Да, вероятно в лед. Наричайте го както щете, но човекът е бил акуратен - додаде Джилиън.

- Акуратен, но не дотам, че тези цифри да ни заведат до реалното място на находката.

- Не. Те са свързани с първата поредица числа, които са водещи и от които произтичат всички останали. Липсва ни ключът към ребуса, наречете го Розетски камък, който да разкрива цялото послание.

Харват се обърна към Мари и попита:

- Когато Бернар не се завърна, обадихте ли се в полицията?

- Разбира се - каза Мари.

- И какво стана?

- Дойдоха и ми зададоха обичайните въпроси, които поставят, щом някой катерач не се върне.

- Вие какво им казахте? - попита Джилиън. - Споменахте ли нещо във връзка с Ханибал?

- Казах на полицията всичко, което ми беше известно: че мъжът ми се е катерил по планинските процепи някъде покрай Кол дьо ла Траверсет и че не се е прибрал у дома.

Харват погледна Лавоан и попита:

- И местната полиция е прегледала картите и всичко, което би могло да им подскаже къде точно се е катерил в деня на изчезването си?

- Полицията и неговите приятели алпинисти. Претърсиха всичко, но не откриха нищо. Доктор Елисън се опитваше да запази работата си в тайна, така че не е чудно, че от Бернар не е останала никаква следа.

Беше очевидно, че за Мари е болезнено да съживява спомена. През следващите няколко мига никой не отрони дума. Харват положи меча обратно на пода и започна да обикаля около другите предмети.

- Всички са много интересни сами по себе си от историческа гледна точка - отбеляза Джилиън. - Но всъщност не хвърлят светлина върху мистериозното оръжие на Ханибал.

- В „Артхашастра“ пише за намазване на отровата върху остриета, нали? - припомни Харват.

- Да.

- Може би е добре да се направи анализ на тези оръжия.

Джилиън забеляза, че Мари се напрегна и ѝ даде знак да не се тревожи.

- Ако Ханибал е смятал да унищожи всеки мъж, жена, дете и дори животно, той не би го направил чрез единични удари с меч. Нужно му е било нещо по-голямо. Трябва да намерим мястото на разкопките на Елисън.

Харват поклати глава.

- Не, това е задънена улица. Трябва да открием Емир Токай.

- И как да го направим? Нямаме никакви следи.

- Имаме имейл адреса, който Мари е използвача за връзка с Рейбърн, а знаем, че Рейбърн има отношение към отвличането на Емир. Бих казал, че това е доста добра следа.

- Само ако води до нещо. Виж - продължи тя, - намерим ли мястото на разкопките, може да се натъкнем на достатъчно физически доказателства, които да ни помогнат да добием представа какво представлява тази загадъчна болест и да потърсим лекарство.

- А Емир?

Джилиън помълча, докато обмисляше отговора си.

- Дори не знаем дали е още жив. Възможно е да е бил убит. Отговорите, които търсим, може да са по-близо до нас, от колко предполагаме. Сега сме тук и откриването на обекта е възможност, на която не можем да обърнем гръб.

Джилиън беше права, но как, по дяволите, да открият мястото? Много по-опитни и запознати с местността екипи бяха издирвали изчезналите седмици наред и се бяха върнали с празни ръце. Как биха могли двамата с Джилиън да осъществят онова, което другите не са успели? Дори не разполагаха с нова информация. Единственото, което Харват можеше да направи, беше да мине по маршрута на полицията и да се надява да намери нещо, което те са изпуснали. Без особени надежди той пак се обърна към Мари Лавоан и каза:

- Трябва да използвам телефона ви. После бих искал да предам личните вещи на Бернар.