Ответен удар

Глава 66

Беше почти мръкнало, когато самолет „Сааб 340 НК-АВN“ на швейцарските международни авиолинии „Кросеър“ кацна на пистата на летище „Сион“ и се придвижи към военния участък на аеродрума. Направо не беше за вярване какво можеше да причини няколкосекунден репортаж на „Ал Джазира“. Вместо Харват да поведе щурма срещу „Шато Еглемон” начело на войници от американските специални сили, сега той стоеше под приглушената светлина на малък хангар, наблюдаваше пристигането на самолета и разсъждаваше върху чудовищните размери на услугата, която беше успял да си издейства само преди часове.

Преди няколко години Клаудия Мюлер му беше помогнала в спасяването на американския президент от банда швейцарски наемници, известни под името „Лъвовете на Люцерн". Тогава тя беше обикновен следовател в швейцарската федерална прокуратура. Сега вече беше пълноправен прокурор със значително повече власт и отговорности. Реакцията ѝ на неговото обаждане напълно отговаряше на очакванията му. Първо се изненада да го чуе. Връзката им беше приключила отдавна, а и той не виждаше смисъл да поддържа контакти с нея. Харват не отговори на очакванията ѝ и тя му даде ясно да разбере, че ще продължи живота си без него. Не можеше да я вини за това. Точно както не можеше да упреква Мег Касиди, че е поела по свой път. Но загърбвайки личните си проблеми, Скот знаеше, че Клаудия Мюлер е единствената, която можеше да му помогне.

Естествено в началото беше скептична. Харват би реагирал по същия начин. Затова накара Озан Калъчкъ да ѝ изпрати имейл с видеозаписа с отвличането на Токай, а после да се обади на един от контактите си в швейцарското правителство. От своя страна Скот подготви резюме за Рейбърн, псевдонимите му и информацията, свързана с дебитната карта, която ги е довела в Льо Ральор, и ѝ го изпрати с надеждата, че това е достатъчно.

В качеството си на прокурор Клаудия беше станала още по-взискателна към събираните доказателства и когато категорично отказа да вземе отношение, Харват изигра последния си коз. Навремето двамата бяха спасили президента на планината Пилатус, базирайки се на много по-малко доказателства. Този факт навя много спомени на Мюлер. Скот беше прав, тогава те наистина бяха действали така, но не бяха навлезли незаконно в лична собственост, нито ѝ се налагаше да рискува живота на други хора при операцията. И все пак за краткото време, прекарано с него, тя беше разбрала, че Скот Харват притежава невероятен нюх, и затова реши да му се довери.

Когато двувитловият „Сааб“ спря пред хангара и спусна стълбата, Харват се почувства така, сякаш някой го беше ударил в стомаха. Първа излезе Клаудия Мюлер и беше двойно по-красива, отколкото си я спомняше. В дългата ѝ кестенява коса просветваха изрусели от слънцето кичури, а кожата ѝ беше с плътен бронзов загар. Независимо от нарасналите ѝ служебни ангажименти, си личеше, че още е увлечена по алпинизма. Явно прекарваше доста време на открито. За един кратък миг той се зачуди как е могъл да ѝ позволи да си тръгне. Но точно толкова бързо си припомни факта, че не той ѝ е позволил, а тя сама си е тръгнала. Беше преценила, че Скот е твърде отдаден на кариера си, за да успее да подвържа истинска връзка.

И все пак Клаудия беше тук. Харват си позволи за един кратък миг да повярва, че е дошла, защото все още държи на него. Тази мисъл го топлеше, докато тя не стигна последното стъпало. На ръката ѝ, поставена на парапета на стълбата, имаше нещо, което не бе очаквал да види - годежен пръстен.

Макар да нямаше право да се чувства предаден, някой сякаш започна да кълца сърцето му с градинарски ножици. Скот я гледаше и изведнъж си представи всичко, което биха могли да имат заедно. Всичко, което сега тя щеше да има с друг мъж. Може би се беше отказал от нея твърде лесно. Може би имаше неща, по-важни от кариерата му.

Опита се да съсредоточи мислите си върху нещо друго и се загледа в колоната от двайсет мъже, които последваха Клаудия по стълбите.

За разлика от повечето страни по света, Швейцария беше уникална с това, че макар да имаше възможност, не бе създала национална антитерористична служба. Вместо това полицията на всеки кантон имаше по едно собствено специално тактическо звено, подобно на специалните полицейски подразделения SWAT в Съединените щати. Сред всички тактически подразделения на кантоните бернското „Щерн“ беше несъмнено най-доброто. Харват не просто искаше да работи с най-добрите. Той държеше да не са местни хора, тъй като не се знаеше в каква степен полицията в Льо Ральор бе предана на Ага Хан. Никак нямаше да се учуди, ако разбереше, че са на заплата при него.

Също така знаеше, че подразделението „Щерн“ е участвало в най-много акции в Швейцария. Две от най-сериозните операции бяха свързани с освобождаването на четиринадесет заложници от полското посолство в Берн, както и на шестдесет и двама заложници от похитен самолет „Боинг 737“ на „Еър Франс“.

Ако нещата загрубееха, той предпочиташе да има точно такива хора в екипа си.

Харват се приближи и двамата с Клаудия се срещнаха по средата на пътя. Тя го целуна по двете бузи. Макар това да бе приятелски, лишен от сексуалност жест, той усети как по тялото му премина електрически заряд.

- Когато ти казах да ми се обадиш, ако имаш нужда, нямах точно това предвид - каза тя, докато командосите от ,,Щерн" разтоварваха екипировката си и я внасяха в хангара.

- Познаваш ме - отвърна Харват. - Никога не си давам труда да се обадя, освен ако не е заради нещо вълнуващо. Като споменах ,, вълнуващо“, сгодена ли си?

Клаудия сведе очи към пръстена си, после отново погледна Харват и се усмихна почти свенливо.

- Да, ще се оженим по Коледа.

- Честито. Къде ще бъде сватбата?

- Във фермата на семейството ми в Гриндлевалд. Скот, съжалявам. Трябваше да ти кажа.

- Защо? - попита Харват. - Вече не сме заедно. Не ми дължиш обяснения.

- И все пак, изпитвам неудобство от това, че не си знаел.

- Е, сега вече зная, така че се успокой. Кой е щастливецът? Някой от прокуратурата?

- Не съвсем - отвърна Клаудия, а един от командосите застана до нея и остави чантата си на земята. - Запознай се с годеника ми Хорст Шрьодер. Това е Скот Харват - човекът, за когото ти разказах в самолета.

Шрьодер беше висок поне метър и деветдесет и имаше над сто килограма чиста мускулна маса. Въпреки че не беше ценител на мъжката красота, Харват не можеше да не забележи колко хубав бе този човек. Със силната, квадратна челюст, солидния нос и широкото чело лицето му изглеждаше така, сякаш беше издялано от твърд гранитен блок.

- Вие ли ръководите екипа? - поинтересува се Харват, които нямаше желание да влиза в безсмислени пререкания с един ревнив бъдещ съпруг.

Шрьодер кимна с голямата си глава.

,,Хубаво е да имаш познанства“, помисли си Харват, осъзнавайки как Клаудия е успяла да събере екип толкова бързо.

- Имам снимки и видеозаписи в хангара.

- Клаудия спомена, че смятате да пресъздадете операция ,,Дъб". Умен ход.

- Ще видим - отвърна Харват. Пилотите са вече вътре. Те са хората, които трябва да убедим.

- Да започваме тогава - каза здравенякът, като потупа Харват по гърба и го въведе в хангара.

Харват представи Клаудия Мюлер на Джилиън Алкът и част от него се надяваше да види искрица ревност в очите и, но такава не се появи. Дори Клаудия да изпитваше нещо, тя бе завършен професионалист. След като всички в хангара заеха местата си, Харват започна своята презентация.

С помощта на отговорника за аудио-визуалната техника във военната база той беше качил всички снимки, видеофилми и чертежи в програмата „Пауър Пойнт“ и сега ги представяше на Клаудия, екипа на „Щерн“ и специалните пилоти, които я беше помолил да му осигури.

- Това е подножието на кабинковия лифт в Льо Ральор - разказваше той, като показваше съответните снимки. - Има по двама полицаи във всяка кола. Доколкото успяхме да видим, разполагат с револвери 40-и калибър и тактически пушки, нищо по-сериозно.

- Колко дълго траят смените? - попита един командос от „Щерн“.

- Изглежда, се сменят на всеки четири часа.

- А охраната на самата резиденция?

- Прелетяхме на няколко пъти със самолет - продължи Харват - и реакцията на охранителния екип беше точно каквато очаквах.

- Не особено дружелюбна?

- Ще пусна видеофилма, за да видите сами - каза Скот и премина към следващата част от презентацията си. - Това са основните сгради. Няма особено движение, докато не стигаме до следващия клип, в който правим второ, по-ниско прилитане.

- Значи, вие сте Харват - каза мъжът и протегна огромната си ръка.

- Точно така - отвърна Скот и се ръкува с него. - Разполагате ли с цялата необходима информация, за да планираме щурма?

Шрьодер беше типичен швейцарец - без заобикалки, право в целта. Или пък беше твърде добре осведомен за миналата връзка на Харват с годеницата му и бе развил антипатия към нето още преди самолетът им да кацне.

Един от хората подсвирна с уста.

- Охранителите наизскачаха от сградата като плъхове от потъващ кораб.

- Чакайте малко - намеси се Шрьодер. - Може ли да се върнем малко и да увеличим? Какво прави човекът в отдалечения край на двора?

- Остър поглед - похвали го Харват. Човекът явно беше добър в работата си, независимо че щеше да се жени за Клаудия.

- И аз го забелязах.

Обръщайки се към техника, който му помагаше, Скот помоли:

- Може ли да увеличим малко контраста?

- Няма да може много, но ще опитам - отвърна младежът, който започна да увеличава въпросната фигура.

Макар че разделителната способност рязко намаля, бе останало достатъчно, че всички да разберат какво виждат.

- Този носи ,, Стингър“ на рамото си - отбеляза Шрьодер.

- Явно ще трябва да оставя съмненията си настрана - каза Клаудия, която беше седнала до Джилиън Алкът и наблюдаваше съсредоточено презентацията. - В Швейцария категорично не разрешаваме на частни лица да притежават зенитно-ракетни комплекси.

Харват знаеше, че накрая тя ще повярва на думите му, но се радваше да я види убедена в необходимостта на операцията. Той продължи с представянето.

- Може да сте чули, че предстоящата акция е базирана на операция „Дъб”, и някои от вас сигурно разбират защо. За онези, които не са осведомени, ще направя някои разяснения.

През юли 1943 година италианското правителство поставило Бенито Мусолини под домашен арест в хотел на върха на планината Гран Сасо в Централна Италия. Адолф Хитлер знаел, че без Мусолини Италия ще смени позициите си и ще се присъедини към Съюзниците. За да предотврати подобно развитие, фюрерът възложил на един от най-добрите си командири - капитан Ото Скорцени - да предприеме един от най-дръзките щурмове в модерната история на военното дело. За диверсионната си дейност Скорцени бил удостоен със степен ,, Рицарски кръст” на ордена ,,Железен кръст” и с неофициална титла ,,най-опасен човек в Европа”.

До голяма степен подобно на „Шато Еглемон“, хотелът, в който бил държан Мусолини, е бил достъпен само чрез кабинков лифт, чието подножие било сериозно охранявано от carabinieri. Поради височината на върха, неподходящия вятър и ограниченото открито пространство парашутният десант бил отхвърлен като неосъществим, а кацането на хеликоптери или самолети щяло да вдигне много шум. Затова отрядът решил да използва планери.

- Така ли ще проникнем и ние? - попита един от командосите.

- До голяма степен. Скорцени е евакуирал Дучето със самолет ,,Щорк”, за който са характерни къс разбег и пробег. Първият десантен отряд в нашата операция ще проникне с помощта на моторни планери, които ще излетят от това летище. Част от отряда ще обезопаси горната част на кабинковия лифт, така че екипът от селото да може да се качи горе. Щом освободим Токай, да се надяваме, че ще можем да го евакуираме до долу с лифта. Ако ли не, ще трябва да използваме един от моторните планери.

- Може и да не ни чуят, че идваме - каза друг командос, - но в някой момент със сигурност ще ни видят. Какво ще правим тогава?

- Първо - отвърна Харват, ще летим от изток със зората, така че няма да ни видят, докато не сме вече над главите им. И второ, ще кацнем на ливадата встрани от главната сграда, така че не очаквам да наблюдават отблизо.

- Твърде много условности - отбеляза командосът.

- Разчитам, че кацането на планер ще предизвика по-скоро любопитство, отколкото тревога.

- А ако ги разтревожи?

- Тогава ще импровизираме - каза Шрьодер, който отне думата на подчинения си и отново се обърна към Харват. - Разбирам каква е целта, но Скорцени е разполагал с едно предимство, каквото ние нямаме - Фернандо Солети, виден генерал от карабинерите.

- Чиито хора са били разпределени да охраняват Мусолини в хотела. Зная - допълни Харват. - Скорцени е бил изправен пред същите пречки, пред които и ние. Първо, неговите командоси е трябвало да надвият достатъчно бързо италианските сили, за да предотвратят ненавременното екзекутиране на Мусолини. Второ, хората му са били доста по малобройни от италианците. И накрая, италианските карабинери са имали предимството да заемат сериозна отбранителна позиция. Най-доброто, което мога да ви изтъкна, са думите на самия Скорцени: ,,В колкото по-голяма безопасност се чувства врагът, толкова по-големи са шансовете ни да го сварим неподготвен.”

Харват направи пауза, за да подчертае ефекта от думите си, и после продължи:

- Скорцени е осъзнал, че хората му трябва да слязат от планерите си и да освободят Мусолини в рамките на три минути, ако искат плана им да успее. При нас не е по-различно. Тази операция изисква всичките тези три фактора, необходими за всяка една успешна тактическа акция - скорост, изненада и съкрушителни силови действия.

Шрьодер кимна с глава.

- Съгласен съм, но гениалността на операцията на Скорцени се е дължала на присъствието на Солети в челния планер. Солети е бил командващ офицер на карабинерите. Когато слязъл от планера, италианската охрана е била толкова объркана, че е нямала представа какво да прави. Това колебание е послужило на Скорцени да извоюва преднина и да завърши мисията успешно. Освободили Мусолини без нито един изстрел.

Харват опипа картагенските гривни, останали в джоба на якето му - същите, които беше взел по време на почти фаталното изкачване във Франция - и каза:

- Мисля, че можем да се сдобием с наш собствен Фернандо Солети, но искам да обсъдим с вас насаме.

С тези думи Харват приключи презентацията си. Силно се надяваше, че Тимъти Рейбърн все още се интересува само от парите.