Ответен удар

Глава 51

Италия

Докато френската полиция преброждаше долината под Ристола с надеждата да открие телата им, Харват извади карта от жабката на беемвето и очерта най-краткия възможен маршрут до Италия.

Тъй като и Франция, и Италия бяха членки на Европейския съюз, единственото превозно средство, което можеше да бъде спряно на границата им, беше някой случаен камион. Дори и в този случай обаче Харват беше предпазлив и избра тесен, второстепенен път, който се виеше през Алпите и накрая щеше да ги отведе до долината на река По в областта Пиемонте, недалеч от мястото, където армията на Ханибал беше влязла в бой с римските легиони.

Скоро наближиха Торино и макар да бяха уморени, и двамата решиха да продължат до Милано, за да се отдалечат максимално от Франция.

Със своята улична престъпност, проститутки и наркодилъри Милано беше вторият най-долнопробен град в Италия след Неапол. Харват винаги беше отбягвал натруфената кичозна столица на модата, но остана доволен, когато намери един непретенциозен бизнес хотел от известна хотелска верига близо до градския център. Администраторът, който реши, че гостът е на екскурзия с привлекателната си любовница, беше повече от доволен да прескочи протокола и да приеме пари в брой за две нощувки с тлъст бакшиш, вместо да поиска документите им за самоличност.

Докато Харват се наслаждаваше на горещия душ, Джилиън отиде в денонощното кафене от другата страна на улицата за сандвичи и кафе. Когато се върна, той седеше на леглото и преглеждаше чантата, която Халид Аломари беше оставил в багажника на колата си.

- Ще ти хареса - отвърна той. - Наред с молитвеното килимче и изданието на Корана е носел допълнителни муниции, няколко страховити ножа и тел за гарота.

Джилиън потръпна.

- Смърт и религия рамо до рамо.

- Така действат тези хора. Не всички мюсюлмани са терористи, но без изключение всички терористи са мюсюлмани. Вътре в самата им религия бушува война. Умерената мюсюлманска вяра е атакувана от екстремистите уахабити от Саудитска Арабия. Точно така се появиха Бен Ладен и Ал Кайда. Искат да завземат света и ще направят всичко възможно, за да постигнат целите си.

Въпреки чашата вино, която беше обърнала в отсрещното кафене, Джилиън все още потръпваше при спомена за убийството на Халид Аломари. Но колкото повече разбираше какви чудовища са хората от неговата пасмина, толкова повече ѝ олекваше.

- Трябва да определим приоритетите си - заяви Харват и се пресегна да вземе едната чаша с кафе.

- Лесна работа - отвърна Джилиън. - Тъканните проби трябва да се изпратят на Уиткоум възможно най-скоро.

- Съгласен съм, но искам и хората от американското правителство, които се занимават с този проблем, също да ги изследват. - Хвърли кос поглед на Джилиън и допълни: - Ванеса и Алън са порядъчни хора. Не искам да им се случи нещо.

- И аз.

- Добре. Ще ми се да уредя да напуснат Дърам за известно време. Въпреки че сме се погрижили за Аломари, не се знае с кого е разговарял и дали семейство Уиткоум не са в опасност.

Джилиън не беше премислила този риск и се разтревожи.

- Какво имаш предвид?

- Искам да бъдат откарани в специална военна база, където могат да продължат да работят по случая и където ще бъдат в пълна безопасност.

- Американска военна база?

- Да. Форт Детрик, щата Мериленд.

- Американският военномедицински институт за инфекциозни болести - предположи Джилиън.

- Запозната ли си с дейността му?

- Разбира се.

Харват се поколеба за миг и после каза:

- Искам да отидеш с тях.

- Аз ли? Защо?

- Защото преживя достатъчно. Ще става все по-опасно. Не мисля, че е редно да те моля да останеш с мен.

- Първо - каза Джилиън, като погледна гневно към Харват, - аз преценявам какво е редно за самата мен и, второ, ти имаш нужда от мен.

Харват знаеше, че без нея ще се придвижва много по-бързо, но се чувстваше задължен да я изслуша.

- Защо реши така?

- Не знаем какъв ще е резултатът от пробите, които взехме. Може да не дадат нищо. При всички случаи, ти няма да седиш тук и да чакаш да научиш. Ще тръгнеш след Рейбърн. Трябва да намериш Емир Токай. Сега той е единственият, който би могъл да хвърли светлина върху всичко това. Стига да е още жив, както вече казахме.

Тя буквално го закова. Точно това беше планирал Харват, но все още не виждаше смисъл да пази „съседното място в самолета”.

- Все още не разбирам защо си ми нужна за всичко това.

- Емир се свърза с мен, защото имаше парчета от пъзел, които не можеше да сглоби. Ако е още жив, може все още да има нужда от моите експертни познания.

- А ако не е?

- Ако не е жив и ти успееш да откриеш Рейбърн, предполагам, че той ще държи цялата документация на доктор Елисън. Това включва ръкописа на Силен и бог знае какво още. Ще ти трябва някой, който да се ориентира във всичко това и да дешифрира важните документи възможно най-бързо. Знаеш много добре, че няма как да го направиш без мен, Скот.

Харват не само го знаеше, но и му беше крайно неприятно от тази мисъл. Въпреки че тя се беше оказала доста способна, все пак не беше оперативен агент, а задачата щеше да става все по-рискована. Това му напомни отново за Мег Касиди, само че този път човекът, когато по волята на съдбата трябваше да вземе със себе си в бой, не беше имал лукса да премине няколкоседмично обучение с най-добрите кадри на разузнаването. Всичко, с което Джилиън Алкът разполагаше, беше той самият.

- Ако успея да уредя Ванеса и Алън да бъдат преместени във военномедицинския институт - поде Харват, - ще ми помогнеш ли , за да ги убедим да заминат?

Джилиън се замисли и после отговори:

- Ако това е единственият начин да бъдат в пълна безопасност, тогава да, ще ти помогна. Харват погледна към своя часовник с хронограф „Коболд Фантом" и изчисли часовата разлика между Италия и Вашингтон.

- Ще трябва да се обадя тук-там, за да задействам процедурата.

- Това означава ли, че оставаме заедно?

- Как да ти откажа? Та нали ти дължа живота си?

Джилиън се усмихна.

- Искам да се обадя на Ванеса и Алън и да говоря с тях, преди да се заемеш с уреждането на въпроса.

- Добре - съгласи се Харват, вдигна телефона от нощното шкафче и ѝ го подаде. - Колкото по-скоро свършим с това, толкова по-добре за всички нас.