Ответен удар

Глава 87

Западен Хеджаз

С няколко телефонни разговора до нужните хора Рейнълдс научи, че уахабитските лидери са принудили саудитското кралско семейство да седне на масата за преговори. Точно както беше предвидил Калъчкъ. Заради метежите обаче управляващите се бояли да се завърнат в Рияд за срещата. Вместо това, настояли уахабитите да пристигнат в лятната им столица, която се намираше на север от Ат Таиф в западната част на планината Хеджаз.

Всяко лято от десетилетия насам кралското семейство се пренасяше в тези тучни планини, известни като „градината на Саудитското кралство“, за да избегне непоносимо високите температури в Рияд. По тази причина всички изтъкнати членове на монархията имаха дворци в Ат Таиф и околностите му.

Разположен на по-малко от шейсет километра от свещения град Мека, градът също така бе дом и на военновъздушната база „Крал Фахад“, която подслоняваше, освен Пета бойна ескадрила на кралските военновъздушни сили на Саудитска Арабия, и радарния комплекс на саудитските ВВС за противовъздушна отбрана в западния регион. И двете подразделения отговаряха за защитата на въздушното пространство на кралството от вражески набези.

Пищните летни дворци бяха построени досами модерните военни комплекси и единственият липсващ елемент от патологичния саудитски идеал за населено място беше религията. Но в продължение близо сто години районът около Ал Таиф е бил главната крепост на ултраконсервативната уахабитска общност. В известен смисъл идването на уахабитските лидери тук беше като завръщане у дома.

Те пристигнаха с великодушно предоставения им частен чартърен полет, след като бяха надали недоволен вой заради нежеланието на кралското семейство да се срещне с тях в Рияд. Беше всеизвестно, че отношенията между династията и уахабитите са на ръба на катастрофата и доверието между двете страни се крепеше само на способността им да демонстрират мнима добронамереност в действията си.

Тъй като политическите интриги не бяха чужди на кралското семейство и то до голяма степен зависеше от тях, членовете му бяха решили да проведат срещата във вдъхващия най-голямо страхопочитание дворец - този на наследника на престола Абдула бен Абдул Азиз, фактическия владетел на саудитското кралство. Освен него присъстваха саудитският военен министър принц Султан бен Абдул Азиз и принц Наваф бен Абдул Азиз - министър на държавното разузнаване. Имаше голяма опасност разговорите да се разгорещят и Абдула искаше да има възможно най-малко очевидци на евентуалния сблъсък. Семейството му беше допуснало голямата грешка да отпуска така наречените протекционни фондове за изграждането на джамии и медресета и да допринася за осъществяването на други любими проекти на радикалите уахабити и на него му беше омръзнало от арогантните им действия. Именно те, а не кралското семейство, бяха създали пред света образа на съвременния ислямски тероризъм и в резултат на това бяха очернили не само репутацията на Саудитска Арабия, а и на целия мюсюлмански регион като цяло. Отсега нататък уахабитите щяха да слушат него, а не той тях.

При вида на различните войници, застанали в почетен шпалир, кацането на военновъздушната база „Крал Фахад“ напомни на Харват за пристигането на президента на борда на „Еър форс 1“ във военновъздушната база Андрюс, щата Мериленд.

Докато слизаха по стълбата на чесната, ги лъхна ранният утринен въздух: той беше хладен и осезаемо по-различен от този в Рияд. Джилиън беше прекарала цялата предишна нощ в анализи на пробите и в телефонни разговори със семейство Уиткоум и други служители на Военномедицинския институт по инфекциозни болести във Форт Детрик. Успоредно с техните дискусии екипи на ФБР и агенти на екипа за издирване на опасни материали бяха обискирали със съдебни заповеди склада на Касим Наджар, както и фирмите на всички бизнесмени от списъка, намерен от Рейнълдс в риядския склад на принц Хамал. Всичко, което будеше подозрения, беше поставено в херметични контейнери и транспортирано във Форт Детрик за по-нататъшен анализ. Въз основа на пробите от мозъчна тъкан, взети от елитната войска на Ханибал, семейство Уиткоум беше успяло да потвърди предположенията на Алън - бесът действително беше основен компонент на болестта и гвардията на Ханибал е била ваксинирана срещу него. Но противобясната ваксина само увеличаваше устойчивостта на хората към болестта, без да си осигурява стопроцентов имунитет срещу нея. Тази информация обясняваше защо една от привързаните към тавана жертви в полицейското управление в Асалаам - бивш ветеринар - е бил все още жив при пристигането на щурмовия отряд на бригадата „Страйкър“. Но част от пъзела продължаваше да липсва.

С надеждата да спечелят време, Военномедицинският институт и Центърът за контрол върху болестите бяха издали нареждане първите заразени с болестта пациенти да бъдат лекувани с хиперимунен противобесен серум. Вече се полагаха херкулесовски усилия да съберат достатъчно дози и да ги разпратят из цялата страна възможно най-бързо.

Междувременно Харват беше провел дълъг телефонен разговор с Гари Лоулър. Убеден, че стандартната противобясна ваксина им е спечелила време, Лоулър официално натовари Скот с две задачи. Агентът не само трябваше на всяка цена да открие източника и възможното лекарство за болестта, но и беше инструктиран да предотврати убийството на уахабитските водачи, което - според всеобщото мнение на политиците във Вашингтон - щеше да въвлече Саудитска Арабия в неразрешима революционна криза.

Американските военни и разузнавателни стратези от години се бяха подготвяли за опасността от преврат в Саудитска Арабия. Ако кралското семейство бъдеше свалено от власт, незабавно щеше да започне военна операция под кодовото название „Пясъчна буря”. Според плана американските въоръжени сили трябваше да отцепят източната саудитска провинция Ал-Хаза от останалата част от страната и да я поставят под американски контрол. Целта беше да се предотврати завземането на най-големите нефтени запаси в света от уахабитите. На този етап обаче имаше само един проблем. Но силните летни горещини щяха да превърнат в непосилна задача носенето на пълна бойна екипировка, предназначена за химическа и биологична война. Докато не бъдеха ваксинирани, нито американците, нито техните съюзници можеха да изпратят достатъчно войски за стартирането на „Пясъчна буря“.

Имаше и друг проблем. Въпреки липсата на доказателства и множество спорове около фиаското на американската операция за издирване на оръжия за масово поразяване в Ирак, Вашингтон разполагаше със сведения, че Саудитска Арабия е наляла над един милиард долара в пакистанската ядрена програма. Много от запознатите бяха готови да заложат кариерата си, че в замяна на щедрия си принос в научния напредък на Пакистан Рияд е получил ядрени оръжия, независимо че саудитците нехайно го отричаха.

Макар че на Гари Лоулър не му се щеше да товари Харват с още задачи, той нямаше избор. Да предотврати падането от власт на саудитската династия, беше точно толкова важно, колкото спирането на болестта.

Тъй като не беше наясно дали вътрешен човек не е замесен в заговора срещу кралството, Лоулър се боеше да свърже Харват с някой от американските храненици в дипломатическите или разузнавателните кръгове. Всички знаеха, че от канцеларията на саудитския престолонаследник поверителната информация изтича като вода през сито, така че едно обаждане от американския президент би било немислимо. А и щеше да им отнеме ценно време, докато намерят надежден човек, който би съдействал за въвеждането на Харват във висшите кръгове на кралството. Агентът обаче знаеше кой би могъл да свърши работата, и то достатъчно бързо - Чип Рейнълдс.

Подготвен от Харват какво точно да каже, Рейнълдс изигра най-силната си карта. Следвайки дума по дума предварителния сценарий, той се свърза с един от малкото му познати почтени хора в двора на престолонаследника. Чип се надяваше, че този човек не е свързан с опитите за сваляне от властта на династията Сауд и го помоли за незабавна аудиенция с принца. Предвид сериозността на предстоящата среща с уахабитите, съветникът прояви неохота дори да спомене за това пред престолонаследника, Рейнълдс продължи да настоява, насърчаван от жестовете на Харват.

Ако арабите ценяха и възнаграждаваха някое човешко качество, то това бе предаността. Рейнълдс не само бе спасил живота на член на кралското семейство, но и се беше доказал като отличен шеф на сигурността в „Арамко“. Ако бившият агент на ЦРУ действително имаше сведения за някаква заплаха за живота на принца, то съветникът нямаше друг избор, освен да му даде възможност да бъде изслушан.

Рейнълдс с неудоволствие прибягна до лъжа, за да получи достъп до принца, но знаеше, че това е единственият начин да се срещнат с него. След като изтръгна от съветника обещание, че няма да споменава за заговора на никой друг, освен на самия престолонаследник, Чип затвори телефона и заедно с Харват зачакаха отговор от Ат Таиф. Стори им се, че е изминала цяла вечност, когато най-сетне им се обадиха, за да ги уведомят, че принцът е готов да приеме Рейнълдс и двамата водени от него свидетели, за да чуе информацията от „първа ръка“.

След като тримата бяха настанени в един от бронираните джипове на Абдула, за да бъдат закарани до летния му дворец, Харват мислено се помоли принцът не само да им повярва, но и да се съгласи да предаде един от най-известните и опасни членове на кралското семейство.