Шахматните фигури

Епилог

Слънчевите лъчи обливаха зелените склонове на Солсбъри Крагс и достигаха скалите, издигащи се високо над градския силует на Единбург. Таксито на Фин свърна по Сейнт Ленърдс Стрийт и го остави на номер 14, пред жълтеникавата тухлена сграда, в която се помещаваше централният полицейски участък.

Имаше нещо леко сюрреалистично в усещането да се намира отново тук. Като пристъпване в един отминал живот, при което откриваш, че всичко, което някога ти е било близко и познато, сега е напълно чуждо. По-малко, по-грозно, по-мръсно. Съвсем не такова, каквото го помниш. Самата улица изглеждаше по-тясна, сбутана между фасадите на сградите от двете ѝ страни, а скалите в далечината – по-ниски и не така внушителни.

Бе изминала седмица от полагането на Доналд в земята. Събитие, съпроводено от най-дългата погребална процесия в историята на Кробост и отразено от националните медии. Кадри, които вече постепенно преминаваха в архивите, както и самото разследване на убийството. Фин се съмняваше, че извършителят му някога ще бъде заловен. То бе извършено професионално, най-вероятно като отмъщение за случая на остров Ерискей. Стрелецът бе изчезнал без следа, оръжието също не беше открито. Единственото, останало за Фин впоследствие, бе чувството на празнота – ако то изобщо можеше да се опише като чувство.

Мона го чакаше, застанала зад високия стъклен портал. Изглеждаше по-свежа от преди – може би животът без Фин ѝ се отразяваше добре. Носеше дълго светлобежово палто и нова, къса прическа, която ѝ отиваше. Като завръщане към младостта. Така правилните ѝ черти изпъкваха по-ясно – не точно красиви, но в много отношения привлекателни. Той изпита убождане на носталгия, докато поемаше облечената ѝ в ръкавица ръка и я целуваше по бузата.

– Имаш ли представа защо ни викат? – наклони въп­росително глава тя.

– Нещо свързано с Роби, предполагам. Иначе не виждам за какво им трябваме и двамата.

Обаждането на старши инспектор Блак бе прозвучало кратко и делово. Ставало дума за въпрос, неподходящ за обсъждане в писмо или по телефона. Затова предпочитал да се срещне лично с Фин и Мона, ако е възможно.