Отвън се събрахме край моторите и дълго стояхме, без да продумаме, загледани във вълните, разбиващи се в далечината, и заслушани в шума на вятъра. Накрая Кени първи наруши тишината.
– Отивам в Сторноуей – каза. – Искам да посетя гроба.
Ние кимнахме и той се метна на седалката, ритна стартера и изпърпори нагоре по хълма.
– Мисля, че двамата с теб имаме да свършим нещо – обърнах се към Уистлър, щом той се изгуби.