Шахматните фигури

Най-лошото в цялата история беше, че бях уловен като в капан, заедно със своето унижение. Исках единствено да си отида вкъщи, но не можех. Трябваше да изтърпя цялата дълга нощ на мъжка компания, цигари и бира, забелязвайки как Уистлър и Мейрид час по час влизат и излизат от хамбара.

Когато накрая, с натежали от махмурлук глави, изгълтахме сутрешната си закуска и се качихме в микробуса за дългия път към дома, унижението ми се замени с гняв. Дадох си сметка, че ревността на Уистлър се е надигнала в деня, когато Мейрид е избрала да се прибере с мен, и цялата сложна шарада около сватбата е била замислена от него, за да ме предупреди да стоя надалеч. Отне ми дълго време, докато го преодолея. Не му проговорих чак до края на ваканцията. Сега обаче ми е ясно, че той просто отчаяно се е опитвал да си я върне. Че е бил влюбен в нея и през време на цялата ѝ разпокъсана връзка с Роди е хранил надеждата, че тя ще дойде обратно при него. Надежда, която чак през петата година в гимназията е осъзнал, че е напразна. Че тя поема в посока, където той не може да я последва, в едно пътуване, което той никога няма да предприеме.

Затова и е взел решението да остане у дома, когато ние, останалите, заминем за Глазгоу. Не е искал да играе ролята на отхвърлено, страдащо от любов кученце през всичките университетски години. И сега, когато гледам на събитията в ретроспекция, не изпитвам гняв. Единствено тъга.