Шахматните фигури

II

Небето над пясъците на Трай Уиг бе като изрисувано от художник. С големи мазки на четката в кремаво и бледосиво. Вятърът, рязък и хладен, брулеше оскъдната крайбрежна растителност и носеше първия дъх на зимата. Фин свърна от асфалтираното шосе по черния път, водещ към изравнената каменна площадка пред къщата на Уистлър. Не хранеше особени надежди да го завари тук, но все отнякъде трябваше да започне.

Щом доближи, подуши във въздуха мирис на торфен дим, наподобяващ филийка пълнозърнест хляб, оставен да се препича твърде дълго. Може би в крайна сметка щеше да има късмет. Входната врата не беше плътно затворена и той я побутна.

– Уистлър? Тук ли си? Трябва да поговорим.

Никакъв отговор. Фин пристъпи в сумрачното помещение и дъхът му секна при гледката, разкрила се пред очите му. Вътре сякаш бе преминал ураган. Прекатурени мебели, парчета строшени съдове, пръснати по пода сред дървените стърготини. Шахматните фигури покрай стената вече не стояха в стройна редица, а няколко от тях бяха съборени. Той направи още няколко крачки и в полегатата светлина, падаща през страничния прозорец, видя едрата фигура на Уистлър, просната по лице върху дюшемето. През косата му се процеждаше кръв и се събираше на локвичка върху дъските.

– Божичко, Уистлър!

Той се завтече към приятеля си и коленичи да провери пулса на шията му. Устната му също бе цепната и разкървавена, а кокалчетата на голямата му протегната ръка – ожулени. Но беше още жив. Зад гърба на Фин се чу прошумоляване. Той понечи да се обърне, но в главата му проблесна мълния, а през тялото му се стрелна остра болка. След миг всичко потъна в мрак.