Шахматните фигури

Петнайсета глава

– Маршели каза, че може да те открия тук.

Фин се обърна сепнато при звука на гласа, за да завари пред себе си Джордж Гън. Колата на сержанта се виждаше край пътя, паркирана недалеч от къщата, където Фин бе отрасъл. Вятърът му бе попречил да чуе приближаването ѝ. Той се изправи и се ръкува с новодошлия.

Гън носеше бяла риза, тъмна вратовръзка, плющяща на вятъра, и черно, разкопчано яке с подплата. Въздългите панталони се диплеха над излъсканите до блясък черни обувки. Появата му тук, прекъснала уединените размисли на Фин, не изглеждаше да вещае нищо добро.

– Как мина аутопсията?

Гън направи физиономия.

– Не беше за хора със слаби нерви. А и не смятам, че хвърли особена светлина върху обстоятелствата или причините за смъртта. – Той си пое шумно дъх. – Но началствата вече пристигнаха от Инвърнес. И възнамеряват да я разследват като убийство.

Фин кимна.

– Авангардът на четвъртата власт също е вече тук. Журналистите се изсипаха с първия сутрешен полет. Един господ знае откъде надушват тези неща, но като се има предвид музикалната слава на Роди Макензи и начинът на изчезването му, си представям, че през следващите дни няма да има отърване от тях. А и повечето навярно ще искат да се срещнат с теб – човека, който го е открил.

– Тогава ще направя каквото мога, за да не им се мяркам пред очите, Джордж – усмихна се мрачно Фин.

– Да, добра идея. – Гън потърка замислено брадичка. – Впрочем успя ли да си поговориш с оня твой приятел? – Въпросът прозвуча небрежно подхвърлен, но Фин знаеше, че това е само привидно.

– Кой, Уистлър?

– Да, същият. Джон Ангъс Макаскил.

– Не, не съм го виждал. – Фин се поколеба. – Защо, има ли проблем?

– Главният инспектор иска да поприказва с него.

– За какво?

– Както ти казах и вчера, трябват ни показанията му. Във връзка с откриването на самолета. – Той направи пауза. – Освен това е познавал жертвата.

– Аз също.

– Да, но ти не си изчезнал.

Фин смръщи вежди.

– А Уистлър да не би да е?

– Поне изглежда, че няма желание да бъде открит. Предполагам, че вчера си отишъл да го потърсиш?

– Да.

– Ние също пратихме днес човек да го доведе. Но той не е у дома си, нито изглежда да е прекарал нощта там. Случайно да имаш представа къде може да бъде?

– Никаква, Джордж. Уистлър е волна душа. Ходи където му се прииска. Нищо чудно да е преспал в някоя кошара, скърбейки по Роди.

Гън издаде напред долната си устна.

– Имаме индикации, че между Уистлър Макаскил и Роди Макензи са съществували определени разногласия.

Фин едва не се изсмя.

– Ако някой смята, че Уистлър има връзка с убийст­вото на Роди, значи е на погрешна следа. Той бе също толкова разстроен при откриването на тялото, колкото и аз.

– И все пак изглежда малко странно, че изчезва от лицето на земята тъкмо сега. С риск да се повторя, ще те питам още веднъж. Има ли нещо, което да не ми казваш?

Вятърът от запад се усили и Фин усети върху лицето си първите хладни пръски дъжд. И отново се зачуди какво ли премълчаваше Уистлър.

– Не, Джордж. Няма.