Шахматните фигури

Двайсет и девета глава

I

Свободната шотландска църква на Кенет Стрийт в Сторноуей бе голямо, безрадостно здание с розова мазилка и с камбанария, увенчана от четири малки шпила, всеки със свой собствен ветропоказател. На остров Луис промените във времето винаги се нареждаха сред най-обсъжданите теми.

Табела на вратата гласеше, че службите на английски език са в неделя от 11 сутринта и 6:30 вечерта, докато тези на келтски се провеждат по същото време в семинарията на Франсис Стрийт. Селските църкви на острова обикновено водеха богослуженията си на келтски, но в Сторноуей англоговорещите бяха мнозинство.

Залата за събрания се намираше вдясно от самата църква – постройка, издигната сравнително наскоро, с високи прозорци, предназначени да пропускат колкото се може повече от божията светлина в мрачния интериор.

Именно тук в унилото и влажно октомврийско утро се бе събрал комитетът от дванайсет членове, определени от общото църковно събрание да изслушат обвинението срещу преподобния Доналд Мъри. Голямото кестеново дърво, растящо пред входа, бе оронило повечето от изсъхналите си листа по моравата, оповестявайки веднъж и завинаги края на лятото. Поличба, която не беше добра.

Всеки сантиметър от паркинга бе зает; мокрите лъщящи коли бяха наредени дори върху непрекъснатите жълти линии от двете страни на Кенет Стрийт – специална отстъпка за деня, контролирана стриктно от пътни полицаи в двата края на улицата. Това бе театър, невиждан на острова досега, разиграване на човешка драма, на която самата църква би се намръщила, ако тя бе излязла изпод перото на някой драматург и представена от истински актьори.

Но в онова, което предстоеше, нямаше нищо измислено. Бъдещето на един мъж бе поставено на карта. Въп­реки че прокуратурата се бе отказала от криминално преследване, самите презвитери, старейшините на Доналд Мъри, го бяха заклеймили в подробно и подписано обвинение, че е извършил акт, противен на словото Божие и на законите на църквата. След подобаващо разследване те бяха предали доказателствата на съдебния комитет с препоръката, ако отец Мъри бъде намерен за виновен, да бъде незабавно освободен от свещеническия пост в Свободната църква на Кробост.

Въпреки дъжда Фин реши да остави колата си на Саут Бийч и да стигне до мястото пеша. Имаше намерение след края на процеса да се измъкне колкото се може по-бързо, а това нямаше да е лесно в задръстването, което щеше да последва. Криейки се под общ чадър, той и Маршели преминаха покрай художествения център „Ан Лунтар“, където се помещаваха галерията и киното, и още отдалеч зърнаха тълпата, събрана пред църквата на върха на хълма. Живеещите над бръснарския салон и книжарницата за религиозна литература отсреща се бяха надвесили през прозорците си, наблюдавайки безплатното зрелище. То бе получило широка гласност в местните и националните медии, които сега бяха устроили собствен лагер от бусове със сателитни чинии, а фотографи, оператори и репортери, сновяха сред навалицата.

Макар да бе уловила Фин под ръка, в държането на Маршели се долавяше хладина. Неговото пътуване до Испания и последвалите събития бяха разтворили прикриваната от месеци пукнатина в техните отношения. Никой от двамата още не искаше да го признае, но въп­реки всичко, което ги свързваше в миналото, бъдещето си оставаше неизвестна величина, помрачавана от сянката на възможния провал.

Докато вървяха сега по тротоара – две души на цял свят разстояние, – Фин искаше да може просто да вдиг­не ръка и да каже „стоп“. Да започне всичко наново. Отначало. От онзи първи училищен ден, когато малкото момиченце с плитки и сини панделки му се бе усмихнало и бе заявило на учителката, че ще превежда на момчето, умеещо да говори само на келтски.

Едва преди няколко дни бяха погребали Уистлър. Кени Джон пък като по чудо бе оцелял от удара с куката, благодарение най-вече на спасителната жилетка, поела по-голямата част от острието. Но все още се намираше в тежко състояние, на болнично легло. От тримата приятели, посетили навремето монумента на Холм Пойнт и открили общата си история около потъването на „Йолар“, един бе мъртъв, а друг – обвинен за неговата смърт. Ана бе предадена в институция за малолетни в Шотландия, докато властите решат как да процедират в случая на дете, опитало да убие убиеца на баща си.

А Фин недоумяваше как е възможна подобна загуба на живот и невинност.

Групата „Амран“, бившата „Солас“, чиято музика бе съпровождала тийнейджърските му години, се разпадаше, разкъсвана от вътрешни раздори и назряващи съдебни дела. Вестниците и телевизионните канали дни наред бълваха историята за това как Роди е инсценирал собствената си смърт, за да тъне в разкош в Испания седемнайсет години по-късно. Заплашваха го екстрадиция и потенциално обвинение в убийство. Издаването на европейска заповед за ареста му бе само въпрос на време.

Ето че сега и за Доналд бе настъпил моментът на истината. Маршели бе дошла не за да прави компания на Фин, а за да предложи на отеца моралната си подкрепа и да даде показания в негова полза. В крайна сметка именно той бе момчето, отнело девствеността ѝ навремето. Фин помнеше колко облекчен се бе почувствал тогава, разбирайки, че не е бил Артър.