Шахматните фигури

III

Джордж Гън слезе от колата си в подножието на хълма и като вдигна глава, видя Фин да седи сред високите треви край къщата на Уистлър. Бе подпрял брадичка върху коленете си, а лекият западен вятър рошеше косите му, носейки откъм плажа далечни звуци на гайди. Сержантът въздъхна и морно започна изкачването.

Фин дочу отдалеч пъшкането му и се обърна. Полицаят стискаше под мишницата си зелена папка. Обувките му бяха лъснати, панталонът – изгладен, а кичурите на черната му коса се придържаха на мястото си от обилно количество гел. Той застана до него и сведе навъсено лице.

– Да знаеш, че този път прекрачи границите. Приятелството си е приятелство, но за да ти набавя нещата, трябваше да си пъхам носа в чуждо разследване. Това не остана незабелязано и ми бяха зададени някои въп­роси.

– Но носиш всичко, нали?

Другият изсумтя раздразнено.

– Докладът на социалната служба вече е безпредметен, що се касае до съда. Господин Макаскил е мъртъв и делото за попечителство се прекратява от само себе си. Въпреки това е преценено, че има отношение към разследването на убийството, затова още представлява част от доказателствата.

– Ти погледна ли го?

– Имам копие, ето тук. – Той потупа зелената папка.

– И?

– Препоръката към съда е попечителството да се предостави на Джон Ангъс Макаскил, въз основа желанията на самото момиче.

Фин затвори клепачи и отпусна глава, чудейки се дали неговата собствена намеса не е довела до всичко това. После пое дълбоко дъх и се изправи на крака.

– А снимките от местопрестъплението?

– И те са у мен.

Фин го улови под ръка.

– Да влезем вътре да ми ги покажеш.

Той разчисти масата на Уистлър и Гън нареди върху плота, белязан с петна и драскотини от десетилетия употреба, пет или шест големи цветни фотографии. Бе шокиращо да се види Уистлър така, проснат сред отломките. В светлината на полицейските прожектори и фотосветкавицата кръвта бе неестествено ярка и червена, а лицето на нейния фон – призрачно бледо. Един едър и силен мъж, превърнат в нищо. Един интелект, изгубен само в миг. Цялата мозайка от спомени, състав­лявала неговия живот – разпиляна, сякаш никога не е съществувала. Фин неволно изпита желание да притежава вярата на Доналд. Да смята, че все пак има някаква цел, че не всичко ще изчезне без следа като сълзи, отронени в дъжда.

Той разгледа внимателно снимките, преди да вдигне една от тях.

– Погледни, Джордж. На тази се вижда съвсем ясно. Протегнатата ръка почти докосва съборената шахматна фигура.

Гън свъси вежди.

– За какво му е притрябвало някакво си парче дърво? Та той е умирал, за бога!

– И навярно го е знаел. Затова е опитал да ни посочи убиеца си.

– Моля? – зяпна го изумено другият.

– Слушай – заби показалец Фин в гланцираното изоб­ражение. – Това тук не е обикновена фигура. Нарича се берсерк. На името на най-свирепите викингски воини. Когато влизали в битка, те се докарвали до състояние на транс, за да не изпитват страх, нито болка. Всички останали фигури са точни копия на оригиналите, но при берсерка Уистлър си е позволил известна интерпретация. Направил го е да прилича на Кени Джон Маклийн. Нещо като малко лично отмъщение, задето Кени му е откраднал съпругата и дъщерята.

Челюстта на Гън увисна, докато се опитваше да асимилира чутото.

– Да не искаш да кажеш, че Кени Джон е убил Уист­лър Макаскил?

– Именно.

– И защо?

Фин не отвърна веднага. Същият въпрос мъчеше и него.

– Не съм сигурен, но допускам, че Големия Кени е разбрал какво пише в доклада на социалните.

– И как по-точно?

– Не знам. Може Ана да е изпуснала нещо, да му е споменала какво е казала на служителката.

– И смяташ, че е убил Уистлър, за да му попречи да си върне дъщерята?

Фин поклати глава.

– Не, не е толкова просто. Но според мен онова, което открихме в самолета, е дало в ръцете на Кени коз, за какъвто не е и сънувал. Нещо, което е щяло напълно да срине шансовете на Уистлър да спечели делото. Предполагам, че го е заплашил с него. Не вярвам да е имал каквото и да било намерение да го убива, но познавайки Уистлър, мога само да си представя как е реагирал.

Той затвори очи и извика картината в съзнанието си. Двамата яки мъже, приятели от детинство, вкопчени в същата тази стая в отчаяна борба, помитащи всичко по пътя си. Летящи мебели, чаши и чинии, разбиващи се по пода.

– Няма и грам доказателство за това – сепна го гласът на Гън.

– От убийството са изминали едва няколко дни, Джордж. Тук се е разразила кървава битка. Кени трябва още да носи по тялото си следи и натъртвания от нея, а и уликите, събрани от криминалистите, лесно ще го потвърдят. Стига само твоят началник да спре да се занимава с мен и да погледне там, където трябва.

Настана дълга тишина, прекъсната от въпроса на сержанта:

– И какъв е този коз?

Отговор не последва.

– Преди малко спомена, че онова, което сте открили в самолета, е дало в ръцете на Кени коз, за какъвто не е и сънувал.

И Фин разбра, че няма начин да опази тайната на Роди.