Шахматните фигури

IV

Той се събуди в паника, целият плувнал в пот. Сънят бе още ужасяващо реален в съзнанието му. Отпечатан в ретините му, сякаш бе гледал филм и образите продължаваха да съществуват дори след угасването на екрана. Напрегна се да се сети какво точно се бе случило. Споменът вече избледняваше, но чувството за неговото предателство и болката на Маршели оставаха като камък, тегнещ в сърцето му. За момент му се стори, че тя го е хванала заедно с Мейрид. Може би в съня. Но после си спомни, с противно осъзнаване на собствената си жестокост, какво действително се бе случило преди близо двайсет години. Онзи ден, в който тя се бе прибрала в студентската им квартира, за да го завари в леглото с момичето от отсрещната стая. В тяхното легло. А снегът бе продължавал да се сипе над мокрите сиви сгради отвъд прозореца. Слагайки край на всичко, което е могло да има помежду им.

Фин лежеше в тъмното, вторачен в тавана. Единствената светлина в стаята идваше от електронния дисплей на часовника край леглото. До него се чуваше тихото, равномерно дишане на Маршели. Тя още спеше.

Но нещо продължаваше да го гложди. Някаква убягваща подробност от съня му. В него той се намираше в стаята на Мейрид и, ако не се лъжеше, я бе целунал. Това ли е искал наистина? И то ли бе извикало в паметта му противния спомен за изневярата в студентската квартира? Отчасти, може би. Но имаше и друго. Той затвори отново очи и видя албума, захвърлен върху леглото в хотела. Снимката с групата ухилени младежи на Моста заникъде. И изведнъж се сети. Отметна рязко завивките, чудейки се как, за бога, не му е дошло наум досега.