Шахматните фигури

Двайсет и четвърта глава

I

На паркинга пред хотел „Кабарфей“ имаше само няколко возила. Докато вкарваше джипа си в едно свободно място недалеч от входа, Фин ги огледа. От колата на Мейрид нямаше и следа. Прекоси забързано фоайето и отиде до рецепцията, където момичето му отправи заучена усмивка, правейки се, че не забелязва превръзката на главата му.

– Добро утро, господине. С какво мога да ви помогна? – Дори американизираният поздрав не смогваше да прикрие сторноуейския ѝ акцент.

– Дали Мейрид Морисън е в стаята си?

Момичето примигна изненадано.

– Госпожица Морисън напусна хотела тази сутрин. От фирмата за коли под наем току-що минаха да приберат автомобила ѝ. Взе такси до летището.

– Знаете ли в колко часа е самолетът ѝ?

– Да, по разписание полетът за Глазгоу е в 12:20.

Фин погледна часовника си. Беше 11:45.