Шахматните фигури

Лицето на Блак имаше нездравия тен на човек, който рядко се показва на слънчева светлина. Извитият нос и малките черни очи му придаваха вид на ястреб, постоянно озъртащ се за жертва. Върху бюрото му цареше неразбория, от дрехите му лъхаше на застоял тютюнев дим, а пръстите му все така жълтееха от никотина. Той не беше човек на обстойните церемонии. След кратка размяна на учтивости извади прозрачен пластмасов джоб, в който бе пъхната измачкана ръкописна бележка, и го протегна към седналата насреща му двойка. Фин го пое и го обърна срещу светлината така, че той и Мона да могат да го прочетат. Няколко реда, надраскани със синьо мастило.

От доста време обмислям това. Знам, че повечето хора няма да разберат, особено онези, които ме обичат и които аз също обичам. Мога да кажа единствено, че никой няма понятие за ада, в който живея. А през последните седмици, той стана просто непоносим. Време е вече да си вървя. Толкова съжалявам.