Шахматните фигури

Двайсетина минути по-късно Фин излезе от заведението. Вятърът бе утихнал, а лунната светлина окъпваше хълмовете и падаше на сребристи петна между листата на близките дървета. Звездите проблясваха като едва видими точици на мастиления небосклон, а мушиците, задържали се необичайно дълго поради топлото и сухо време, хапеха немилостиво. Цели облаци невидими в сумрака, но напълно осезаеми малки кръвопийци.

Сред сенките от другата страна на пътя Фин забеляза два тъмни силуета и с тревога осъзна, че това са Уистлър и Ана. Те говореха на висок глас и личеше, че се карат, но през гълчавата от заведението, долитаща зад гърба му, не можеше да различи думите. Разбра, че още не са го видели, и продължи да стои неподвижно, напрягайки слух. Внезапно момичето вдигна ръка и зашлеви Уистлър с такъв замах, че той отстъпи назад. Звукът от плесницата отекна в нощта. Толкова силен удар от такова дребно същество. Ана Век. Малката Ана. Властваща над едрия мъж, който ѝ беше баща. Тя веднага се дръпна от него и забърза към къщата, но на Фин му се стори, че долавя сподавено ридание, изтръгнало се от гърдите ѝ.

Уистлър продължаваше да не го забелязва, затова Фин най-сетне се прокашля. Главата на другия се извъртя рязко и в продължение на няколко секунди двамата се гледаха неподвижно в сгъстяващия се здрач. После, без да обели и дума, Уистлър се обърна и изчезна с едри крачки в нощта.