Шахматните фигури

Събуди го грохот, толкова силен, сякаш идваше краят на света. Земята под него бе оживяла и цялата планина се тресеше. От другата страна на огъня Уистлър бе приседнал и в очите му се четяха объркване и страх. Фин се надигна рязко, като едва не си пукна черепа в ниския каменен таван.

– Какво става, по дяволите?

Шумът се усилваше, надделявайки над воя на бурята отвън. Уистлър постави длан върху скалата над себе си, като че ли се боеше, че таванът може да се срине и да ги затрупа.

– Нямам представа – рече едва чуто.

– Май е земетресение.

– Да, на такова прилича, но няма начин да е толкова силно.

А клатенето, вместо да престане, ставаше още по-неистово.

– Мили боже! – Вече и двете ръце на Уистлър бяха залепени за тавана, като на Самсон, който, вместо да разруши храма, се мъчи да го удържи.

Последваха безкрайни секунди, през които, макар и никой да не го изрече на глас, и двамата се бояха, че ще умрат, без дори да знаят от какво. Накрая, също толкова внезапно, колкото бе започнал, грохотът престана, отстъпвайки място на звуците на вятъра и дъжда.

Няколко минути те се гледаха в мълчание. Не смееха да повярват, че всичко е приключило и няма всеки миг да започне отново.

– Ще отида да погледна – рече Уистлър, като запълзя на четири крака към изхода. Той отмести големия плосък камък, препречващ отвора, и Фин усети хладен повей, който пръсна искри от огъня и разпали по-силно тлеещата жар. След около минута Уистлър се появи отново, напълно прогизнал. Косата му падаше на мокри кичури върху необичайно бледото лице.

– Е? – попита тревожно изпод одеялата Фин.

Но приятелят му само седна отново на мястото си и поклати глава.

– Не се вижда нищо. Тъмно е като в рог. Ще трябва да изчакаме до сутринта.

– Кое време е сега?

– Минава два сутринта. Остават около четири часа до изгрева.

Фин се отпусна по гръб, все още напрегнат и очакващ тресенето да се поднови. Но единствените звуци бяха тези на бурята, нападаща в безсилна ярост малкото им убежище. Дългата лятна суша определено бе приключила.