Шахматните фигури

Останалите от групата отпътуваха за Уиг, докато Кени и аз мълчаливо товарехме буса. Уистлър се беше дръп­нал настрана в тъмното и седеше върху една стена в южния край на паркинга, потънал в мрачни размисли.

– Е, каква е историята между Уистлър, Роди и Мейрид? – попитах аз, щом приключихме с товаренето.

– Сигурно знаеш, че Уистлър и Мейрид бяха гаджета от деца – сви рамене Кени. – Неразделни, още от трети клас.

Аз кимнах. Чувал бях за връзката им, естествено, но не и как е приключила.

– И какво стана?

– Роди се появи, ето какво.

– Мислех, че той не е от Уиг.

Кени извади цигара, предложи и на мен. Облегнахме се на буса и запушихме.

– Баба му и дядо му са тукашни. А родителите му живеели в Шотландия, но след като баща му забогатял от нещо, не съм сигурен от какво, се върнали на острова и построили онази прекрасна голяма къща на пътя за Бала на Кила, която гледа към пясъците. Баща му още ходи в Шотландия понякога и върти някакъв бизнес, а на Роди никога не му липсват пари. Затова може да си позволи синтезатора и усилвателите „Маршал“. Също, кой мислиш, че кихна депозита за буса?

Трябваше да призная, че никога не се бях замислял особено откъде идват средствата. Естествено, групата получаваше пари за своите изпълнения, но една проста сметка показваше, че те съвсем не са достатъчни, за да покрият разходите.

– Уистлър имаше право – продължи Кени. – Роди беше като звезда, паднала от небето. Екзотичен, богат, талантлив. И Мейрид бе привлечена към него като пеперуда към светлината. – Той запрати фаса си в нощта, пръскайки рояк от искри над паркинга. – Това сложи край на нещата между нея и Уистлър.