Така и не узнах какво точно се е случило между Роди и Доналд, но в рамките на една седмица групата го освободи от мениджърския пост и си осигури услугите на реномирана лондонска агенция. И докато животът и кариерата на Доналд продължиха свободното си падане, съдбата отново се усмихна на „Амран“. Те направиха няколко телевизионни изяви, а на Роди и Стрингс бе възложено да напишат песен за холивудски филм, заснеман в Шотландия. Продуцентите я харесаха толкова много, че помолиха бандата да напише и изпълни и цялата второстепенна музика, която после стана основа за следващия им албум. Последвалият успех на филма пък доведе до още по-големи успехи за „Амран“. Песента бе издадена като сингъл и се изстреля директно до номер едно в класациите, където остана цели пет седмици. Когато и вторият им албум се появи в магазините, изглеждаше, че те вече са яхнали вълната, която неминуемо ще ги отведе до върха.

Но Роди, въпреки целия си талант и амбиция, така и не доживя да види това.

Помня, че узнах новината една сутрин през юни или юли на следващото лято. Предната вечер се бях напил заради прекъсването на няколкомесечна връзка и се бях озовал в леглото на момиче, срещнато на някакво парти. Тя бе студентка и живееше в евтина квартира с обща баня в западния край на Глазгоу. Събудих се към десет или единайсет, с тежък махмурлук и без почти никакъв спомен какво се е случило помежду ни. Дори лицето ѝ не ми изглеждаше познато, когато се надвеси над мен и започна леко да ме раздрусва.

– Снощи ми каза, че караш „Амран“ по турнетата им.

– Е, и? – изграчих с пресъхнала уста.

– Роди Макензи е кийбордистът им, нали?

– И какво толкова, за бога? – примижах срещу светлината.

– Цяла сутрин говорят за него по новините. Явно снощи самолетът му се е изгубил някъде край западния бряг. Цяла нощ са го издирвали и вече нямало надежда да го открият жив. Сега търсят само отломките в морето.

Загрузка...