Шахматните фигури

III

Падриг Пощата доставяше писма и колети в тази част на острова, откакто хората се помнеха, и вече никой дори не намираше прякора му за смешен. Днес носеше известие за Уистлър от съда в Сторноуей, което изиск­ваше обратна разписка. Затова, след като остави колата си на пътя и се изкачи пеша до къщата, почука и влезе. За да завари хаоса, царящ вътре.

Фин едва можеше да помръдне, но долови светлината, идваща през отворената врата. Той стисна очи от болка и усети как потъва. Когато ги отвори отново, видя пред себе си чанта с емблемата на Кралската пощенска служба. Собственикът ѝ, коленичил до него, бе поставил ръка върху рамото му и му казваше да не се движи. Линейката била вече на път. Гласът кънтеше странно в ушите му. Уистлър лежеше на половин метър от него. Едрото му мустакато лице бе залепено за пода, разкървавените устни полуотворени, а челюстта – отпусната. Дървените физиономии на скандинавските воини мълчаливо им се присмиваха отстрани.