Шахматните фигури

Приливът настъпваше и обливаше с бяла пяна сбития пясък, чиято девствена повърхност бе нарушавана единствено от следите на птиците, търсещи дребни създания за храна под повърхността му. Сега Фин и Доналд също оставяха своята разпокъсана диря, като час по час пристъпваха нагоре към брега, за да не измокрят краката си. Над главите им се виеха и крещяха чайки, наслаждавайки се на последните слънчеви лъчи, които се отразяваха от фасадите на къщите, нижещи се покрай целия път над пристанището. Вятърът се бе усилил, но още галеше приятно лицата. Известно време вървяха мълчаливо, преди Доналд да заговори:

– Онзи ден чух, че може да ме помолят да освободя къщата към църквата.

Фин бе потресен.

– Нали те бяха отстранили от длъжност само временно? Какво стана с „невинен до доказване на противното“, за бога?

– Говорим за църквата, Фин, не за бога. – Очите на Доналд оставаха приковани в някаква далечна точка пред тях. – Очевидно някои от старейшините смятат, че свещеникът, когото са изпратили да проповядва вместо мен, трябва да получи и дома ми.

– Същите старейшини, които повдигнаха обвиненията срещу теб, предполагам.

– Разбира се. – По устните на Доналд пробяга едва забележима усмивка. – Мисля също, че Катриона се кани да ме напусне.

– Защо? – закова се на място Фин.

Доналд трябваше да измине няколко крачки, преди да усети отсъствието му и да се обърне.

– Защото според нея не съм човекът, за когото се е омъжила.

– Ти си човекът, спасил живота на дъщеря ѝ.

– Да, отнемайки друг живот.

– Самите разследващи заявиха, че няма съд в страната, който би те намерил виновен, задето си убил, за да спасиш невинни. Не си извършил нищо лошо.

– В очите на закона, може би.

– А и нямаше друг избор.

– Винаги има избор.

– И ти избра по-малката от двете злини.

– Бог го е казал ясно, Фин. „Не убивай“. Не молба, а заповед. – Той въздъхна дълбоко. – Или поне това е тезата, която ще отстояват моите обвинители. Именно за това исках да поговорим.

– За шестата божа заповед?

– Не, Фин – изкиска се неволно другият. – Достатъчно добре съм запознат с твоите възгледи, що се отнася до всичко, свързано с господ и църквата.

– А за какво тогава?

Усмивката на Доналд се стопи.

– Презвитерите са решили да отнесат въпроса до дисциплинарна комисия. Нещо като съд, но по църковните закони. Ако искам да си запазя работата, ще трябва да се защитавам. А те искат да призоват свидетели. Да призоват теб, Фин. – За първи път в изражението му се прокрадна неувереност. – Би ли се съгласил да свидетелстваш?

Фин си спомни всички онези случаи от детството им, когато Доналд се бе застъпвал за него, дори с риск за собствената си кожа, и емоцията се надигна в него като прииждаща вълна. За момент дори му бе трудно да отвори уста, но най-сетне си възвърна дар слово.

– Как изобщо можа да допуснеш, че ще откажа?