Шахматните фигури

IV

Пътят до Суайнавал Лодж отне по-малко от четвърт час – достатъчно време, за да предаде на Гън съкратена версия на историята, узната от Роди едва предния ден.

Когато спряха пред хижата, Гън изключи двигателя и остана да седи зад волана, зареял поглед отвъд дърветата, към набраздената от вятъра повърхност на езерото.

– Да не повярва човек – обърна накрая глава към спътника си. – Значи Роди Макензи е живял всичките тези години в Испания, докато целият свят го е смятал за мъртъв. – Това не бе толкова въпрос, колкото пореден израз на собствената му почуда. – Е, сега здравата ще загази.

Фин кимна. Знаеше, че е така, и изпита леко убождане на вина. Но нищо от това не бе негово дело, а и вече се намираше извън негов контрол.

Те отидоха до къщата на Кени и похлопаха на вратата. Когато никой не отговори, Гън отвори и пристъпи в сумрачното антре.

– Господин Маклийн? Тук ли сте?

Посрещна го единствено тишина и след секунда той излезе обратно на хладния, усилващ се вятър.

– Да проверим в офиса.

Секретарката на Джейми Улдридж, учудена от появата им, ги увери, че нито Джейми, нито Кени Джон са в имението, защото участват в празненствата на плажа.

– Че какво прави там Кени Джон? – попита я Фин.

– Кара една от лодките с туристи, господин Маклауд.