Шахматните фигури

Останал сам, Фин се загледа към долината под себе си. Отляво, където гората беше изсечена, се извисяваха зъберите на Сиера Бермеха. Стъпала водеха надолу към терасирана градина с възлести дървета и прашни храсти. Смокини и маслини, кактуси и олеандър. След знойното лято всички треви и диви цветя бяха изсъхнали и кафяви. Той се обърна и като опря гръб на парапета, вдигна очи към къщата. Множество стрехи се спускаха под различни ъгли, а над редица арки имаше висок покрит балкон, към който се отваряха френските прозорци на спалните. Край езерцето с рибки бе поставена статуя на Буда с кръстосани крака. Мейрид още седеше край масата, запалила цигара. От момента на пристигането им не бе промълвила на Фин нито дума.

Роди се появи откъм кухнята, понесъл поднос с напитки. Високи чаши с червена газирана течност и подрънкващи кубчета лед. Фин се оттласна от парапета и прекоси терасата към сенчестия навес. Придърпа един стол и седна срещу Мейрид, докато Роди сервираше питиетата, придружени от дървена купа с печени ядки.

– След малко ще забъркам и нещо за хапване. Какво ще кажете за паеля? Много испанско, но скаридите вероятно пристигат директно от Сторноуей. – Той се ухили. – Е, Slàinte.7

Беше странно да се чуе келтската наздравица, изречена на място толкова далеч от дома, сред климат и култура, така чужди на нейния произход.

– Освежаващо, а? – каза Роди, след като отпи дълга глътка. Испанците го наричат „тинто де верано“. Буквално, лятно вино. Червено вино, разредено със сладка газирана лимонада. Обожавам го. – Той надигна отново чашата. – Чувам, че в Уиг отново имало дестилерия, край река Джарг. Добро уиски ли правят?

– Бива го – отвърна Фин, като едва докосна своето питие и фиксира другия с очи.

– Кой уби Уистлър, Роди?

Светлината в погледа на Роди помръкна така внезапно, сякаш някой бе угасил лампа, а челото му се проряза от дълбока бръчка.

– Не знам. Но бих искал да ми падне в ръцете.

– Доколкото си спомням, между вас двамата не цареше особена любов. Заради чувствата ви към една и съща млада дама.

Мейрид присви устни, но не каза нищо, а Роди поклати глава.

– Вярно е, с него сме имали своите различия през годините. Уистлър се скарваше с всекиго в един или друг момент, но аз винаги съм го смятал за един от най-добрите си приятели. Той беше по характер като някакво голямо куче. Може и да те ръфне понякога, но никога не спира да те обича.

На Фин му хрумна, че не би могъл да опише Уист­лър по-добре с толкова малко думи.

– Задължен съм му повече, отколкото светът някога ще узнае – продължи Роди, като разклати замислено газираното съдържание на чашата си.

– Във връзка с... твоята „смърт“?

– Именно.

– Разкажи ми.

Роди погледна към Мейрид, колкото да покаже, че осъзнава неодобрението ѝ, но няма да се съобрази с него. После си пое дълбоко дъх.

– Предполагам, че ще е най-добре да започна от началото.

– Сигурно си прав, след като всички знаем края – отбеляза Фин.

7 Наздраве (шотландски келтски). – Б. пр.