Шахматните фигури

Пролог

Той седи на бюрото си, посивял от страх и от бремето на тази съдбовна стъпка, която, веднъж направена, не може да се върне назад. Подобно на времето и смъртта.

Докато пише, писалката трепери в ръката му.

От доста време обмислям това. Знам, че повечето хора няма да разберат, особено онези, които ме обичат и които аз също обичам. Мога да кажа единствено, че никой няма понятие за ада, в който живея. А през пос­ледните седмици той стана просто непоносим. Време е вече да си вървя. Толкова съжалявам.

Той се подписва с името си отдолу. Обичайният енергичен, нечетлив почерк. Сгъва листа, сякаш като скрие думите, може някак да ги накара да изчезнат. Подобно на лош сън. Подобно на стъпката в мрака, която се кани да предприеме.

После става, оглежда за сетен път стаята и се пита дали наистина ще има куража да го стори. Дали да остави бележката, или не? Ще има ли изобщо някаква разлика? Обляга я върху екрана на компютъра, където се надява, че лесно ще я видят, и тя се разтваря наново. Очите му следват полегатите букви, които се е научил да пише преди толкова години, когато целият живот още е бил пред него, и сърцето му се изпълва с тъга. Горчиво-сладък спомен за младост и невинност. За мирис на тебеширен прах и топло мляко в училище.

Колко безсмислено е било всичко!