Шахматните фигури

II

– Не искам да ходиш – повтори за сетен път Маршели.

Фин вдигна очи от монитора на лаптопа и погледна фигурата ѝ, очертана в рамката на вратата. Стаята, в която седеше, бе някогашният „кабинет“ на бащата на Артър – мястото, където някога той бе преподавал на Фин и сина си английски, математика, история и ге­ография през дългите зимни вечери. Фин можеше да се закълне, че дори след всички тези години още може да усети мириса от лулата на господин Макинес.

Настолната лампа хвърляше кръг от светлина върху клавиатурата, докато той изписваше дати, часове и преглеждаше онлайн цени на билети.

– Говоря сериозно, Фин. Не искам да ходиш.

Все едно слушаше Мона навремето, когато от участъка в Единбург го пращаха на острова, за да търси убиеца на Ейнджъл Макричи.

– Трябва да разбера, Маршели.

– Не, трябва да отидеш в полицията и да им разправиш онова, което вече знаеш. Те мислят, че си замесен в убийството на Уистлър, за бога. Това е лудост.

– Ще отида, щом науча истината. Цялата истина.

– И смяташ, че ще я научиш от Мейрид? – Начинът, по който изрече Мейрид, тегнеше от сарказъм.

– Това е, което те гложди всъщност, нали? – наежи се Фин. – Че ще се срещам с нея в Испания.

– Видях как те гледаше, Фин. А и ти не остана безразличен. Познавам това изражение. Не забравяй, че с теб също сме се срещали като стари любовници след дълга раздяла.

– Нямам никакъв интерес към нея – произнесе твърдо той. – Не я харесвах тогава, не я харесвам и сега.

Настъпи кратко затишие, докато Маршели асимилира репликата. Тя обаче явно не задоволи напълно замъгленото ѝ от ревност съзнание.

– Тогава не разбирам защо ще ходиш. Всички знаят, че „Амран“ имат студио в Южна Испания, където правят записите си. Ако Мейрид имаше нещо да ти казва, защо не ти го е казала тук?

– Не знам! – Фин започваше да губи търпение. – Но ако трябва да отида до Испания, за да разбера защо Уистлър е умрял, точно това ще направя. За бога, Маршели. Този човек спаси живота ми. Два пъти. А когато е имал нужда от мен, аз закъснях. – Думите почти го задавиха и той побърза да върне вниманието си върху монитора.

В крайна сметка успя да открие полет от Глазгоу за Малага след два дни, малко след девет сутринта, с връщане на следващия ден. За да го хване, трябваше да отлети за Глазгоу още утре и да нощува там. Той попълни данните си, за да купи билета, и излезе от менюто.

Когато вдигна отново очи, Маршели вече си беше отишла.