Шахматните фигури

Роди се облегна назад, бръкна в джоба на ризата си и извади кутия пурети. Запали една и известно време я пуфка мълчаливо. Около главата му се насъбраха синкави ленти дим, разпръсващи се бавно в застиналата жега на следобеда.

– Сигурно помниш момичето, с което ходех през втората година в Глазгоу. Кейтлин. Онази, чиито родители притежаваха тузарската къща в Полъкшийлдс.

Фин кимна. Спомняше си добре русата красавица, с която Роди се къпеше гол в басейна, докато той самият се бе изнизал от партито заедно с Мейрид.

– И нейния смотан по-голям брат, Джимбо. – Роди изплю с презрение името. – Самодоволно копеле с физиономия, която никога няма да ти омръзне да риташ.

Фин остана стъписан от омразата, струяща от реп­ликата. Вярно, въпросният Джимбо се разхождаше наоколо като господар, но беше просто едно разглезено, богато хлапе. Роди сякаш трябваше да положи усилие да се успокои, преди да продължи нататък. Той отметна глава назад и издуха струя дим към тръстиковия покрив. Слънчевите лъчи, проникващи през него, хвърляха светли петънца по повърхността на масата.

– Но грешката си беше моя. Бях здравата хлътнал по Кейтлин. Направо обсебен от нея. – Той погледна крадешком Мейрид, смутен, задето прави подобно признание в нейно присъствие. – Въобразявах си, че и тя изпитва същото към мен. Макар и да подозирах, че просто иска да се чука със знаменитости. Ние по онова време тъкмо започвахме да пробиваме.

– Защо не караш по същество? – намеси се с явна неприязън Мейрид.

Роди отпи нова глътка от чашата си.

– Както сам си се убедил, семейството ѝ беше доста богато. По нейните думи, баща ѝ беше банкер, а тя самата си падаше по лукса. Дрехи, обувки, скъпи заведения, хубаво вино. Но онова, което никой освен мен не можеше да ѝ даде, бе тръпката от летенето. Тогава се благославях, задето съм купил оня стар „Пайпър Команчи“. Тя просто не можеше да му се насити. Искаше да прекарва във въздуха всеки свободен миг. Дори отвори дума сама да изкара пилотски курс. А аз, идиотът, предложих да ѝ го платя.

Последва продължителна пауза, през която Роди дъвчеше края на пуретата, изгубен в собствените си мисли. Фин се извърна през масата към Мейрид, но тя старателно избягваше погледа му. Накрая той заговори отново.

– Нейна беше идеята да прелетим до Северен Уист и да кацнем на Солас Бийч. Каква ирония само, а? Солас, като първото име на групата ни. Но наименованието на мястото няма нищо общо с „утеха“. Както и да е, Кейтлин прочела в някакво списание, че при отлив пясъкът е достатъчно равен и твърд, за да се приземи малък самолет. Наближаваше лятното слънцестоене и тя бе решила, че ще е романтично да пристигнем там посред нощ, да си направим пикник под звездите, а после да посрещнем изгрева. И аз си казах, защо пък не.

Роди пресуши чашата и се изправи, обзет от внезапно безпокойство. Отиде до ръба на терасата и опря длани върху перилата.

– Бях летял до Хебридите и преди, не беше особено трудно. Единствено не знаех дали ще е възможно да кацнем на плажа, затова допусках, че може и да се наложи да се върнем обратно. Също, трябваше да си допълня разрешителното, за да имам право да летя нощем и при ограничена видимост. Направих го и започнахме да следим прогнозата. За 21-ви юни се очертаваше чудесно време и така решението бе взето.

Той се обърна, приседна върху парапета и скръсти ръце на гърдите си с невиждащ взор, изгубен в света на далечните си спомени. Мейрид, седнала с гръб към него, запали нова цигара.

– Астрономическият залез в Северен Уист по време на лятното слънцестоене се пада към 10:30. Знаех, че няма да успея да се приземя по тъмно, затова си оставихме достатъчно време в резерв. Беше приказна вечер, Фин. Идеална за летене. Никога не бях виждал небето толкова ясно и наситеносиньо, а слънцето беше като огромна огнена топка, пръскаща алени и оранжеви пламъци по целия хоризонт. Планините на Харис се открояваха северно от нас, докато се спускахме към бреговата ивица. Почти идеален полумесец от пясък, оголен от отлива. Направих два захода, за да се уверя, че условията са подходящи, а после, на третия, се подготвих за кацане.

Личеше си, че в съзнанието си той е отново там – в тясната кабина на малкия едномоторен самолет, развълнуван и притеснен от предстоящото приземяване на непознатия плаж в лятната нощ, с момиче до себе си, което е длъжен да впечатли.

– Няма да отрека, че се боях. Давах съвсем леко газ и се движех по-бързо от обичайното, защото, за разлика от пистите, нямах ограничение в разстоянието. Исках да докосна земята колкото се може по-меко, а същевременно да държа носа високо, за да не го зария в пясъка. – Тук лицето му се озари, а в гласа му потрепна гордост. – И ето че се спуснахме като перце, аз натиснах спирачките, а Кейтлин ме обсипа с прегръдки и целувки, сякаш бях превърнал водата във вино. – Той поклати глава. – Беше великолепно изживяване, да се приземя на плажа така, сякаш го правя всеки ден. Скочих върху твърдия, пресован пясък точно когато последната светлина на деня угасваше. Дюните хвърляха дълги сенки над водата, а вятърът развяваше косите ми. Помогнах на Кейтлин да слезе от крилото и я сграбчих в обятията си, целунах я... и дори не забелязах колко хладно се държи тя. Почти веднага видях трима мъже да крачат насреща ни. Отначало не ми направи особено впечатление. Нямаше от какво да се боя, не бях сторил нищо нередно. – Той стисна челюсти и бавно въздъхна. – Едва тогава видях, че онзи, който ги води, е нейният брат, Джимбо. Зяпнах го учудено, а той ми протегна ръка, здрависа се свойски и ме поздрави за отличното кацане. После се обърна към Кейтлин и каза: „Добра работа, момиче“. Едва тогава обърнах внимание, че придружителите му носят кафяви брезентови торби. „Малко допълнителен багаж, който ще вземеш на връщане, Роди“, кимна Джимбо към тях. Наречи ме загубеняк, ако искаш, Фин, но ми отне известно време, докато съобразя, че става дума за наркотици и че цялата работа е била нагласена. Помня как погледнах въпросително Кейтлин, а тя само сви рамене.

Роди се отдели от перилата, отпусна се обратно върху стола и внимателно угаси угарката от пуретата в пепелника.

– Оказа се, че баща ѝ не бил никакъв банкер, а се занимавал с хероин, кокаин и канабис. Семеен бизнес, тъй да се каже, и то доста добре вървящ. Амбициите му били да стане основният доставчик за цяла Северна Европа. Да измести наркобосовете от Ливърпул и Манчестър, отдавна известни на ченгетата. А Кейтлин била сиренцето в капана, заложен за мен. Бил съм идеалният кандидат. Чист и при това притежаващ самолет, който да превозва пратките. Бреговата ивица на Шотландия е над пет хиляди километра. Иди, че я охранявай цялата. Разбира се, опитах да откажа, но Джимбо недвусмислено ми разясни последствията, ако не сътруднича. Не само ме заплашиха с физическо насилие, но намекнаха още, че само един пакет, подхвърлен в самолета ми, и едно анонимно обаждане в полицията щели да ми осигурят петнайсет години затвор. Бях се хванал на кукичката, Фин. Като последен наивник. А започнех ли веднъж да работя за тях, нямаше откачане.