Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

97

Скоро из въздуха плъзва миризма на мърша, който се засилва с всяка крачка.

Излизаш в широка пещерна зала. Отсрещният край се губи сред мрака. Подът е осеян с купища кости, между тях и човешки. През тесен отвор на недостижима височина в тавана прониква мъждива дневна светлина. Тръгваш внимателно напред. Като че ли се чува някакъв шум…

Шумът е странно скърцане и шумолене, което идва изотзад. Обръщаш се и застиваш. Точно до входа на тунела е застанало кошмарно чудовище. Би го нарекъл скорпион, ако не беше сивкавобелият цвят на хитиновата черупка и огромните размери — на дължина това членестоного достига повече от три метра.

Не знаеш на кое от сетивата си разчитат най-много скорпионите. Така или иначе, резултатът е един — чудовището разперва щипки и се упътва към теб, а намеренията му едва ли са сърдечни.

Ако имаш копие — премини на 58.

Ако не — продължи на 22.