69

След три часа усилена работа успяваш да си пробиеш път през плетеницата. Съсипан си от умора, загубил си 2 жизнени точки, а дланите ти са покрити с кървави мехури. Втори път не би се наел на подобен подвиг за нищо на света.

Внезапно някакво предчувствие те кара да се обърнеш. Застиваш като вкаменен — корените са си там, но отворът в тях го няма! Приближаваш се и виждаш как последните прерязани краища се допират един до друг и зарастват пред очите ти.

Вече нямаш сили нито да се учудваш, нито да съжаляваш. Знаеш само едно — не би се наел отново да си прорязваш път сред тях.

Мини на 34.

Загрузка...