Притичването минава успешно — изглежда, постът изобщо не си прави труд да гледа както трябва, иначе щеше да те е видял поне десет пъти! С облекчение се промушваш в гъстите храсти край пътеката. След стотина метра решаваш, че вече си извън обзора на часовия и отново излизаш на открито.
Продължи на 181.