Вратата става прозрачна и изчезва точно както предишната. Пристъпваш напред.
Изведнъж коридорът около теб изчезва, сякаш не е съществувал. Светкавично се обръщаш назад — светлият правоъгълен отвор е зад гърба ти. Поне ще можеш да влезеш пак в случай на нужда…ако и тази врата не се захлопне както миналия път.
Оглеждаш се. Отново естествена пещера. Ходът води напред, в дъното му играе познатото ти от коридорите сияние. Тръгваш нататък с надеждата, че ще намериш изход, а не нови капани.
Премини на 124.