Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

33

Внимателно поглеждаш нагоре в тунела. Не е твърде стръмен, но стените му са отчайващо гладки и хлъзгави. Все пак си струва да опиташ.

Наплюнчваш длани и се опитваш да пълзиш нагоре по пода на тунела. Като че ли не ти достига съвсем малко, но и то се оказва достатъчно. Изпързулваш се обратно при летящата чиния, като разраняваш ръката си при падането и губиш 2 жизнени точки.

С проклятие бръкваш в куфарчето и изваждаш кислородната вода. Изведнъж ти прави впечатление нещо необикновено — сякаш невидими стрелички пронизват течността в шишенцето, оставяйки след себе си диря от мехурчета.

Оказва се, че както и да въртиш шишенцето, посоката на „стрелите“ остава постоянна като стрелката на компас. Няколко крачки разрешават тайната — където и да застанеш, единият край на струите мехурчета сочи летящата чиния.

Радиация!

Повече не е нужно. Пет години след експлозията на първата атомна бомба над Хирошима думата „радиация“ все още е на първо място в научно-популярните издания. Тя обяснява и странните животни, които видя, и светещия мъх. Всички те просто са били мутации, получени под въздействието на радиацията в течение на кой знае колко години. Излъчването не е особено силно — иначе кислородната вода щеше буквално да кипи. Но, колкото и да е слабо, трябва да бягаш по-далеч от него.

Продължи на 1.