Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

243

Скачаш на долното ниво. Не е много високо, в случай на нужда лесно би могъл да се покатериш обратно.

Още с първата крачка се спъваш в нещо, което издава глухо тракане. Скелет. Навеждаш се над него. Странно — костите на черепа недвусмислено сочат, че човекът е бил европеец, но никъде не се вижда и помен от облекло. Гол ли е попаднал тук? Изглежда, не — наоколо се търкалят лула, запалка, металическа писалка — все неща, които човек носи по джобовете си. Ама че мистерия!

Внезапно усещаш, че не си сам. Вдигаш глава. Ето го и отговорът на загадката — безформена полупрозрачна маса се търкаля по пода към теб с мляскащи звуци.

С един скок си обратно горе. Гигантската амеба се блъсва в стената под теб, опитва да те докопа, но всеки път се стича обратно, преди да достигне ръба. В безопасност си, но вече разбираш, че по този коридор надали е възможно да се стигне много далеч в неоглозган вид.

Върни се на 110 и направи нов избор.