Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

176

Напрягаш ума си. Какво би могло да прогони този проклетник от колибата? Огън? Хищник? Мравки?

Пространството под пружината и без това не е голямо, а под тежестта на бандита се е стеснило още повече. Тихичко отваряш куфарчето и почваш да опипваш съдържанието. Усещаш бодване в пръста — ръката ти се е натъкнала на някоя от иглите за спринцовки.

Бързо измъкваш иглата. Идеята е чудесна! Внимателно промушваш острието между дупките на пружината…

Леглото над теб рязко се друсва. Бандитът изревава и скача, бълвайки поток от ругатни.

— Бълхясали ли сте тука, черна маймуно! Отговаряй веднага, преди да съм ти откъснал главата!

Туземецът гледа недоумяващо. Провираш иглата през дупчицата на рогозката, за да му я покажеш между краката на бандита. В погледа на домакина мигом се появява разбиране.

— О, да, бвана, говежди бълхи. Преди месец оздравях от планинската треска, и жрецът ми забрани да си чистя леглото.

Ама че го измисли! Говеждите бълхи пренасят местната планинска треска — лека болест за привикналите към нея туземци, но за белите тя нерядко е смъртоносна. Няколко секунди в колибата цари гробна тишина, след което бандитът излита през вратата с побеляло лице и едва от солидно разстояние изстрелва назад нов порой от ругатни. Използуваш момента, за да се измъкнеш изпод леглото и да притичаш до близките храсти.

Мини на 41.