Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

140

Изведнъж усещаш опарване, сякаш в краката ти се забиват хиляди остри игли. От жарещата болка губиш 6 жизнени точки. Меки пипала се вкопчват в теб и те дърпат надолу. Водата нахлува в широко разтворената ти уста. Отчаяно размахваш ръце и по някакво чудо се изтръгваш от смъртоносната прегръдка. Сетне се опитваш да избягаш колкото се може по-надалече, защото разбираш, че неизвестното чудовище няма да се ограничи само с първата атака.

Но накъде да плуваш? Мракът е непрогледен. Не! Чакай! Ето, отпред като че се разлива бледо сияние. Натам!

Не знаеш колко време си плувал, когато най-сетне отпред се появява бряг. Странен на вид, явно издялан от човешки ръце. Ала сега нямаш време за разсъждения. С последни сили се измъкваш от езерото и дълго лежиш на студения каменен под.

Накрая ставаш и се оглеждаш. С тъпо учудване откриваш, че по някакво чудо си успял да запазиш куфарчето. Източникът на сиянието е пред теб — правоъгълен отвор в близката стена. Без да се колебаеш, тръгваш натам.

Премини на 113.