Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

19

Тръгваш по пътеката надолу. Но само след няколко крачки те спира дрезгав глас:

— Хей ти там, не мърдай! Да не ти мръдна малко олово в черепа!

Гласът принадлежи на брадясал бандит, показал се от храсталака отляво. Значи, опасенията ти за засада се оказаха верни. Ех, защо не мина през храстите!

В това време бандитът надава такъв рев, че скалите наоколо кънтят:

— Хей, Гибон, ела да видиш какво птиченце хванах!

— Измъкнал ли е съкровището? — долита иззад храстите друг, още по-дрезгав глас.

— Не бе, не е някой от нашите щастливци, дето… (отново следва серия от нецензурни бисери).

— Чакай малко!

След минута от храстите се изнизва Гибона, закопчавайки в движение панталона си. Трудно е да се измисли по-подходящ прякор — носителят му с успех би могъл да работи в зоологическа градина като експонат.

Мини на 187.