Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

121

Безшумно се промъкваш напред. Скоро само една колиба те отделя от сборището. Използувайки, че входът е откъм теб, влизаш и се прилепваш към стената. Седналият вътре туземец понечва да изкрещи, но веднага запушва устата си с ръце — познал те е от предишното ти посещение.

През стената всичко се чува отлично. Откриваш и една малка пролука, през която да наблюдаваш.

— И… значи няма никакви хора, скрити при съкровището да го пазят, нали, моето момче? — гласът на главатаря звучи почти приятелски.

— Не, бвана, няма никакви други хора. И съкровища няма — оправдава се момчето. Ръцете му все още са здраво завързани за двата кола.

— А на кого тогава пускаше месо в онази дупка?

Не ти е трудно да се досетиш. Но бандитът май не е в течение на обстоятелствата.

— Ами… беше развалено, бвана, изхвърлях го…

Жесток удар се стоварва върху лицето на момъка, от носа му потича кръв. Главатарят е сменил тона.

— Претърсете всички колиби и намерете малко мед! — заповядва той. — Като го намажете и го оставите час-два на осите, ще стане по-приказлив!

Какво смяташ да предприемеш сега?

Ще бягаш — прехвърли се на 79.

Ще се опиташ да се скриеш — мини на 234.