Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

242

Въпреки всички очаквания, въжетата дълго не отстъпват пред усилията ти. Накрая се изправяш на крака и тръгваш надолу по пътеката, разтривайки китките си.

Пред теб лежи Гибона. Оглеждаш го — сред скалпа зее кървава бразда, но черепът изглежда здрав. Естествено, липсата на мозък винаги се е компенсирала с дебела глава — това е едва ли не природен закон. Отскачаш до площадката, донасяш парчетата от въжето и вързваш бандита така, че после и сам не би могъл да го развържеш. След това откъсваш парцал от ризата и го натъпкваш в устата му.

А къде е оръжието? Оглеждаш се наоколо — нищо! Едва след старателно претърсване виждаш в скалата цепнатина, прикрита от гъстата растителност. Поглеждаш в нея — да, автоматът е там. Заседнал на около пет метра дълбочина. Какво да се прави, след късмета с камъка е просто нечестно да се оплакваш от липса на шанс.

Чуваш зад себе си яростно мучене. Гибона се е свестил и се напъва в отчаяна борба за свобода. Както е казал великият Сервантес, „Свободата, Санчо…“ Напразни усилия — въжето е дебело и здраво, а и ти владееш изкуството на морските възли. Обещаваш му, че местната полиция ще дойде да го развърже колкото се може по-бързо, после потегляш надолу.

Мини на 31.