Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

234

Оглеждаш се светкавично. Колибата е полупразна — няма нищо, което би могло да ти послужи за прикритие.

Леглото! Стара пружина от европейско легло, подпряна на два сандъка. От него висят чак до пода кожи и рогозки от палмови листа, прикривайки пространството отдолу. Бързо се вмъкваш под леглото, туземецът бутва след теб куфарчето ти и сяда отгоре. Точно навреме — едър бандит откъсва кожата, която служи вместо врата, и влиза вътре. Виждаш го добре през малката дупчица в една от рогозките.

— Я, черна муцуна! — ухилва се той.

Бандитът оглежда колибата, след това с един удар събаря туземеца от леглото и се тръшва на неговото място.

— Аз ще седя, а ти ще стоиш! — нарежда той.

Туземецът послушно се изправя.

— Ха сега кажи къде сте скрили съкровището! — подема разбойникът. Изглежда, че от мисълта за това съкровище нищо друго не може да му се задържи в главата.

Ако продължи още малко в тоя дух, може да реши да претърси всичко. Тогава ще открие скривалището ти, а подобна перспектива не те изкушава. Какво ще предприемеш?

Ще опиташ да го обезвредиш — продължи на 202.

Ще опиташ да го прогониш от колибата — премини на 176.