Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

156

Един от туземците донася дълъг ремък. Опъвате го точно пред входа на колибата. След малко излиза поредният бандит. Рязко дръпване на ремъка — и врагът се търкулва на земята, без да разбере какво го е спънало. Хвърляте се към него, но от удара той е заспал и хърка като заклано прасе.

Отлично! Скоро по същия път минава втори, после трети. Внезапно отвътре се раздава гласът на командира:

— Къде се дянахте, пияници такива! Аз ли ще ви пазя тази нощ? Негодници!

Бързо отпускаш ремъка. Точно навреме — от колибата се показва огромният главатар. Оглежда се и вижда в светлината от вратата последния, още неприбран бандит. Изръмжава и блъска с крак проснатата фигура. Никакъв ефект. Побеснял, главатарят се прибира вътре и с ритници изхвърля последните двама бандити. Те изслушват разпореждането къде да пазят и с несигурна походка се отправят към посочените места.

— Имайте грижа за тях, аз поемам него — прошепваш на спътниците си. След това взимаш оръжието на един от пияните и нахълтваш в колибата.

Мини на 128.