Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

186

Ударът на веслото отсича като с брадва две от пипалата. Останалите пускат плячката си и се потапят — изглежда, собственикът им ги цени повече от една закуска.

Отсечените пипала все още висят на паешките крака. Протягаш се, за да разгледаш едно от тях, но бързо отдръпваш ръка — в пръстите ти сякаш се впиват хиляди иглички. От болката губиш една жизнена точка. Отрова?

За щастие, паренето минава бързо и без видими последици. С помощта на веслото отмотаваш и дръпваш върху гърба на паяка един от отсечените израстъци. Пипалото е като пръст на ръкавица, кухо отвътре. Щракваш запалката и виждаш с изненада, че е светлозелено като лист на дърво. В пълния ти с догадки мозък изведнъж проблясва споменът за зелената хидра от уроците по биология.

Как ли това по-дребно от милиметър животинче е израсло като октопод? Май всичко в този лабиринт расте до чудовищни размери. Още една загадка…

Мини на 151.