Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

210

Един месец. Колко малко… и колко много време е минало от завръщането ти. Лежиш на кушетката в тясната си лондонска квартира с недопита бутилка шампанско в дясната ръка. Вместо одеяло върху гърдите ти се трупат омачкани вестници. Надигаш един от тях и с леко замъглен поглед се взираш в заглавието. АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ФОЙЕРВЕРКИ НА ГЛИМЪРДЕЙЛ ПОМРЪКВАТ. Е, не, това е прекалено скандално. Я да видим нещо по-стегнато. КУЛТУРАТА ЗАДИНГА ИЗЛИЗА ОТ СЯНКАТА. Буташ вестника настрани. Твърде банално. А, ето! В АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ СТИПЪЛЧЕЙЗ ПЕЧЕЛИ „ЧЕРНОТО КОНЧЕ“. Може да е малко претенциозно, но ти харесва. Боже господи, не си и предполагал как са се настървили журналистите срещу Арчибалд. Какво да се прави, те са независим народ и подобни надути фигури просто ги вбесяват. А широката публика гълта скандалите като топъл хляб, дори и да не разбира за какво точно става дума.

Знаеш, че си имал и друг избор. Статуетките можеха да ти донесат цяло състояние. Но предпочиташ да се придържаш към старата поговорка, която казва, че честността е най-добрата политика. Засега спечели известност. Малко скандална, трябва да се признае, но все пак известност. А след време… След време ще има нови експедиции, нови разкопки. И тогава ще се разбере кой е най-добрият.

К Р А Й