Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

94

Няма какво да се прави — две педи метал не може да се разбие и с оръдеен изстрел. Подобни врати си виждал само в германските укрепления край Берлин.

Внезапно забелязваш, че не е тъмно — вижда се съвсем прилично. Светлината идва от големите петна фосфоресцираща плесен по стените. Преравяш джобовете си, за да разбереш с какво разполагаш.

Почти нищо. Джобно ножче, пистолет. И лекарското куфарче е почти празно — малко бинтове, няколко ампули и няколко алуминиеви кутийки с лекарства, две пликчета калиев перманганат за обеззаразяване на питейна вода, две-три спринцовки с игли, шишенце спирт, шишенце кислородна вода, шишенцето с валериана на шефа ви, и… това е. Е, заслужава да се отбележи значителното количество медицински спирт — едно малко шишенце плюс солидна половинлитрова бутилка. Имаш подозрения, че лекарят използува тая течност не само за дезинфекция. Но като цяло не откриваш нищо полезно за отчаяното положение, в което си попаднал.

Оглеждаш се. Пред теб има тунел, на пет-шест метра в дясната му стена — отвор на друг. Високо над главата ти зее черен отвор, не можеш да го достигнеш дори с копието.

Накъде ще продължиш?

По тунела направо — мини на 12.

По страничния тунел — мини на 64.