Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

1

Сядаш върху един камък на почтително разстояние от летящата чиния и се заглеждаш с надежда в отвора на тунела. Ех, да имаше малко колофон…

Както както често се случва, решението идва неочаквано. Измъкваш изпод мишница няколкото подпалки и с джобното си ножче остъргваш смолата от краищата им. Стриваш черните парченца между два камъка и старателно натъркваш с лепкавия прах дланите и подметките на обувките си.

Повече време за губене няма! Вмъкваш се в отвора на тунела. Така вече се държиш за пода много по-уверено. Без да мислиш за възможните предстоящи трудности, захапваш със зъби дръжката на куфарчето и запълзяваш нагоре към светлината на деня.

Мини на 223.