С енергията на отчаянието се привеждаш и опитваш да отблъснеш назад противника, но с ръка в джоба движенията ти са неловки. Острието на копието се впива в гърдите ти. Падаш на земята и последното, което виждаш, е лицето на пазача. По него няма злоба, а само печал.
— Не биваше да идваш, бвана — долита гласът му сякаш нейде отдалече. — Не биваше…
Сетне те обвива мрак — мракът на смъртта, която слага край на твоето приключение.