Скачаш напред под блока. Камъкът се разклаща със зловещо скърцане и полита надолу, но ти вече си преминал, и чуваш зад гърба си глухия грохот на падащия капан. Жив си!
Избърсваш студената пот и продължаваш по тунела. След малко излизаш в друг, по-голям коридор. Оглеждаш се — отляво тъмнее металната врата на входа. Върнал си се в началото!
Отново тръгваш по познатия път. Пропълзяваш покрай пропадащата плоча и продължаваш напред, внимателно загледан в пода. Така и не забелязваш тесния отвор отдясно.
Мини на 25.