229

Внезапно пазачът надава вик и автоматен откос прерязва пътя пред теб. Поглеждаш назад — до гъстите храсти има не повече от десетина метра. Изправяш се и хукваш обратно. Вече си съвсем близо до тях, когато четири куршума разкъсват гърба ти. Рухваш с мисълта, че на бандит не бива да се прощава. Но ще я приложиш най-вероятно в следващата игра.

Загрузка...