114

Завиваш в левия коридор, но почти веднага се налага да спреш. Пътя ти преграждат хиляди корени, задръстили цялото пространство от тавана до пода. Опитваш се да провреш между два корена джобното си ножче — в крайна сметка успяваш, но едва-едва — толкова здраво са притиснати. А мисълта, че не знаеш и колко е дебела тази жива стена, те кара да я оставиш на някой, който разполага с достатъчно динамит. Обръщаш гръб на проклетите корени и поемаш право напред. Отклонението надясно вече не те интересува — нали оттам си дошъл.

Премини на 74.

Загрузка...