Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

249

Само след няколко крачки изведнъж подът на коридора свършва като отсечен. Спираш и поглеждаш надолу — точно под ръба се прелива нещо подобно на грамадна буца желе.

Вглеждаш се по-внимателно. Желето изглежда занимателно и дружелюбно — непрекъснато се мъчи да достигне площадката, на която стоиш, но полутечното му състояние го кара да се разлива всеки път, преди да успее. Ала гледката на един добре оглозган скелет до буцата те кара да се съмняваш в безкористността на подобно дружелюбие.

С учтива усмивка обещаваш на желето, че ей сега ще се върнеш. След това потегляш обратно и по пътя (кой знае защо) забравяш обещанието си.

Сега поне няма защо да се колебаеш накъде ще тръгнеш. Дошъл си отдясно, тъй че ти остава само една възможност — наляво, към 43.