Тайната на светещия мъх (Едно приключение на Дик Ченси)

44

Качваш се внимателно на гърба на паяка. Тялото му почти потъва във водата, но все пак издържа тежестта ти. Поемаш греблото и започваш да гребеш покрай стената.

Трудно ти е да прецениш разстоянието и времето — като че ли цяла вечност плаваш на този гнусен сал. Но ето, че някъде напред се появява слабо сияние. Каквото и да те чака там, все ще е по-добро от това отвратително подземие и от косматия гръб на кошмарното изчадие.

Продължи на 57.